Всички бяха в стаята за почивка и чакаха Кийра и Джей Парк да се върнат от съвета. Повечето Алекс ги беше излекувала. Таемин лежеше на дивана и дишаше тежко. Кристъл беше хванала ръката му и го успокояваше. Алекс трябваше да разучи отровата,за да знае колко още да му даде. Ивон седеше в ъгъла стиснала одеяло,което я топлеше. По-рано приятелката й се извини,че не може и да лекува психически проблеми,но лесно излекува ребрата й. Джонгхюн седеше в другия ъгъл и наблюдаваше Ивон. Сехун седеше на един фотьойл и мислеше над битката си с Лухан. Кай се беше опрял близо до вратата и чакаше. Унюк и Алекс отидоха да донесат храна. Виктория се беше подпряла на Дейна и дремеше,а тя се беше подпряла на Лей,за да поспи и тя. Той стоеше и се стараеше да не заспи. В един момент влязоха Унюк и Алекс и след тях влязоха Джей и Кийра. Всички станаха без Таемин.
-Какво става?-попита пръв Кай.
-Седнете и ще ви обясним.-кимна Кийра.
Всички я послушаха. Кийра и Джей си взеха два стола и седнаха пред тях. Всички зачакаха.
-Джей започна пръв.-Таемин,заради твоята постъпка Корените искаха да те накажат,-Таемин сведе глава.-но Текйон и Юри решиха да вземат твоето място.
-Моля?-учуди се Таемин.
-Текьон сам се предложи,но Корените решиха,че не е достатъчно и тогава Юри предложи себе си.-каза му Кийра.
-Бъди им благодарен.-каза Джей.-После ще се сбогувайте с тях.-Джей погледна Кийра.
-Ще живеем заедно на границата между нашите територии. От нас се изисква да ви тренираме двойно,защото следващият път,в който се изправим срещу Паладините не трябва да убием четирима,а всичките.-каза сериозно Кийра.
-Ами Лухан?-извика Сехун.
-Сехун,това...-започна Джей.
-Ще оставиш и собственият си брат ли да умре?-изкрещя Сехун.
-После ще поговорим за това.-отвърна му Джей.
-Не ще говорим сега.-изправи се Сехун.
-Престани.-казаха Кай и Лей.
-Не стига,че ви спасихме от строгите закони на Корените,а и се пазариш за врага ни.-извика Джей.-Не знаете какво е да сте на наше място,така че седни и помисли върху това,което каза.
-Поне Лухан е жив,а не мъртъв както се предполагаше.-обади се Кийра.
-Ти пък какво знаеш вещице?
-Всичко,което го пише в докладите за теб и него и повярвай има неща,които едва ли знаеш.-погледна го остро Кийра.
Сехун се ядоса и излезе от стаята. Джей кимна на Лей и той го последва.
-Така мисля,че ви казахме всичко.-каза Джей.
-Въпроси?-попита Кийра.
-Във война ли сме?-попита Виктория.
-Да и ще бъдем заедно,докато не свърши.-кимна Кийра.
-Успокояващо.-промълви Кристал.
-Е опрявайте се,защото след 1 час максимум се прибираме.
-Какво става?-попита пръв Кай.
-Седнете и ще ви обясним.-кимна Кийра.
Всички я послушаха. Кийра и Джей си взеха два стола и седнаха пред тях. Всички зачакаха.
-Джей започна пръв.-Таемин,заради твоята постъпка Корените искаха да те накажат,-Таемин сведе глава.-но Текйон и Юри решиха да вземат твоето място.
-Моля?-учуди се Таемин.
-Текьон сам се предложи,но Корените решиха,че не е достатъчно и тогава Юри предложи себе си.-каза му Кийра.
-Бъди им благодарен.-каза Джей.-После ще се сбогувайте с тях.-Джей погледна Кийра.
-Ще живеем заедно на границата между нашите територии. От нас се изисква да ви тренираме двойно,защото следващият път,в който се изправим срещу Паладините не трябва да убием четирима,а всичките.-каза сериозно Кийра.
-Ами Лухан?-извика Сехун.
-Сехун,това...-започна Джей.
-Ще оставиш и собственият си брат ли да умре?-изкрещя Сехун.
-После ще поговорим за това.-отвърна му Джей.
-Не ще говорим сега.-изправи се Сехун.
-Престани.-казаха Кай и Лей.
-Не стига,че ви спасихме от строгите закони на Корените,а и се пазариш за врага ни.-извика Джей.-Не знаете какво е да сте на наше място,така че седни и помисли върху това,което каза.
-Поне Лухан е жив,а не мъртъв както се предполагаше.-обади се Кийра.
-Ти пък какво знаеш вещице?
-Всичко,което го пише в докладите за теб и него и повярвай има неща,които едва ли знаеш.-погледна го остро Кийра.
Сехун се ядоса и излезе от стаята. Джей кимна на Лей и той го последва.
-Така мисля,че ви казахме всичко.-каза Джей.
-Въпроси?-попита Кийра.
-Във война ли сме?-попита Виктория.
-Да и ще бъдем заедно,докато не свърши.-кимна Кийра.
-Успокояващо.-промълви Кристал.
-Е опрявайте се,защото след 1 час максимум се прибираме.
***
Кийра отиде в другата стая. След нея влезе Кай.
-Добре ли си?-попи тя я.
-Да,защо?-усмихна му се.
-Няма нужда да се преструваш всички се чувстваме така.
-Как можахте да го последвате? Как можахте да го оставите ... как можах да не се сетим,че го няма?
-Джунсу се пожертва.Той си беше такъв.Не трябва ли ти да ме успокояваш?
-Да,но аз съм лидера и ... трябваше да го предвидя и ...
-Хей...
Кай отиде при Кийра,която щеше да се разплаче,и я прегърна.
-По-спокойно,всичко ще се оправи.
-Мислиш ли? Загубихме един.
-А те четирима. Да не говорим колко са силно ранени и ще имаме време да се подготвим.
-Нали знаеш,че имат план щом се показаха.И те нямат някакви сили просто са наемници.
-Знам това,но ще ги победим.Виж сега сме заедно и сме по-силни.
-Добре успокояваш.-погледна го.
-Имам опит.-дигна рамене Кай.
-И аз така си помислих.
Кийра се дръпна от него и си легна на дивана.Кай се усмихна и седна на фотьойла.
-Ти току-що да не изревнува?-усмихна й се Кай.
-Мисля,че едва мога да те нарека приятел...-погледна го Кийра.
-Ясно...Добре почини си.
Кай дръпна Кийра,така че тя да легне на краката му. Без да усети тя веднага заспа.
-Добре ли си?-попи тя я.
-Да,защо?-усмихна му се.
-Няма нужда да се преструваш всички се чувстваме така.
-Как можахте да го последвате? Как можахте да го оставите ... как можах да не се сетим,че го няма?
-Джунсу се пожертва.Той си беше такъв.Не трябва ли ти да ме успокояваш?
-Да,но аз съм лидера и ... трябваше да го предвидя и ...
-Хей...
Кай отиде при Кийра,която щеше да се разплаче,и я прегърна.
-По-спокойно,всичко ще се оправи.
-Мислиш ли? Загубихме един.
-А те четирима. Да не говорим колко са силно ранени и ще имаме време да се подготвим.
-Нали знаеш,че имат план щом се показаха.И те нямат някакви сили просто са наемници.
-Знам това,но ще ги победим.Виж сега сме заедно и сме по-силни.
-Добре успокояваш.-погледна го.
-Имам опит.-дигна рамене Кай.
-И аз така си помислих.
Кийра се дръпна от него и си легна на дивана.Кай се усмихна и седна на фотьойла.
-Ти току-що да не изревнува?-усмихна й се Кай.
-Мисля,че едва мога да те нарека приятел...-погледна го Кийра.
-Ясно...Добре почини си.
Кай дръпна Кийра,така че тя да легне на краката му. Без да усети тя веднага заспа.
***
Джей излезе от стаята и тръгна надолу по коридора.Алекс излезе също и го настигна.
-Какво има бонбон?-усмихна й се Джей.
-Трябва да използвам лабораторията.-каза сериозно Алекс.
-А да за противоотровата.Добре следвай ме.
-Алекс го спря.-Добре ли си?
-Какво искаш да кажеш?-още я гледаше весело.
-Кийра в момента се разкъсва,че не го е предвидила това...
-Да забелязах.
-А ти ... няма нужда да се преструваш пред мен!
-Какво очакваш да направя?Да се разрева и да потърся утеха в тялото ти?
Алекс се надигна на пръсти и го целуна леко.
-Ако така ще ме утешаваш,май ще трябва да жертваме още някой.
-Защо ми е нужно някой да умира,за да те целуна?
-Ами ... за първи път се престрашаваш да ...
-Просто обмислям какво ще стане и въобще дали си сериозен или дали...
-Ясно,ти си мозъка,а аз мускулите.-прегърна я.
-Не съм казала,че има ,,Ние“.
-Значи избираме втори вариант и той е ... ще си играем един с друг и няма да има сериозна връзка. Ако е така предупреждавам те много ще ми е лесно и ...
-Кой е казал,че съм лесна?
-И коте,ако ще играем така трябва да се научиш да се целуваш.
-Ти ...
-Да,аз професор Джей Парк ще ви научи как да се целувате страстно и как да възбуждате отсрещният. Може да експериментирате с мен,но след като си научите уроците.Първият е ... –притисна я към себе си и се наведе.-Щом ще целувате просто,защото ви е скимнало трябва да покажете,че вие командвате и ...
-Това го мога...
-А-размаха пръст пред нея-Не на публично място...
-Знаеш ли смятам да почнеш с уроците чак като разбереш каква съм.
-Че това е ...
-Алекс се махна от него.-Да видим ,колко лесно ще ти е.
Алекс тръгна напред,а Джей направи физиономия,но я последва.
-Какво има бонбон?-усмихна й се Джей.
-Трябва да използвам лабораторията.-каза сериозно Алекс.
-А да за противоотровата.Добре следвай ме.
-Алекс го спря.-Добре ли си?
-Какво искаш да кажеш?-още я гледаше весело.
-Кийра в момента се разкъсва,че не го е предвидила това...
-Да забелязах.
-А ти ... няма нужда да се преструваш пред мен!
-Какво очакваш да направя?Да се разрева и да потърся утеха в тялото ти?
Алекс се надигна на пръсти и го целуна леко.
-Ако така ще ме утешаваш,май ще трябва да жертваме още някой.
-Защо ми е нужно някой да умира,за да те целуна?
-Ами ... за първи път се престрашаваш да ...
-Просто обмислям какво ще стане и въобще дали си сериозен или дали...
-Ясно,ти си мозъка,а аз мускулите.-прегърна я.
-Не съм казала,че има ,,Ние“.
-Значи избираме втори вариант и той е ... ще си играем един с друг и няма да има сериозна връзка. Ако е така предупреждавам те много ще ми е лесно и ...
-Кой е казал,че съм лесна?
-И коте,ако ще играем така трябва да се научиш да се целуваш.
-Ти ...
-Да,аз професор Джей Парк ще ви научи как да се целувате страстно и как да възбуждате отсрещният. Може да експериментирате с мен,но след като си научите уроците.Първият е ... –притисна я към себе си и се наведе.-Щом ще целувате просто,защото ви е скимнало трябва да покажете,че вие командвате и ...
-Това го мога...
-А-размаха пръст пред нея-Не на публично място...
-Знаеш ли смятам да почнеш с уроците чак като разбереш каква съм.
-Че това е ...
-Алекс се махна от него.-Да видим ,колко лесно ще ти е.
Алекс тръгна напред,а Джей направи физиономия,но я последва.
****
Ивон реши да излезе на терасата за чист въздух. Беше виждала много неща в живота си,но никога не се бе шашкала какво сега. Питаше се защо реагира така като видя Джонг,все пак той бе я спасил. Идеше й да се разплаче. Никога не се бе държала така,а и по принцип е много силно момиче,но ...
-Добре ли си?
Ивон се обърна и видя Унюк да идва към нея.
-Да,защо?
Унюк и се усмихна и избърса сълзата,която бе успяла да се измъкне.Ивон замръзна на място.
-Спокойно няма да кажа на другите за проявената ти моментна слабост.
Това я накара да отвърне на усмивката.
-Ще замръзнеш тук.
-Да не би,когато Джей го няма ти да командваш.
-Да.Ти ли си заместничката на Кийра?
-Не,Алекс е.Аз съм прекалено импулсивна и лесно избухваща.
-Но пък си силна и в двата смисъла и всяваш страх,когато поискаш.
-Да,но тихите води са най-опасни.
-Мисля,че и ти си била такава.
Двамата се усмихнаха. Унюк и подаде чаша с шоколад.
-Ще вляза,за да ти донеса одеяло.
-Няма нужда.
Двамата погледнаха към вратата,а Джонг седеше там с едно одеяло. Веднага Ивон се приготви за атака,незнайно защо.Той дойде до нея и я зави и изгледа няколко пъти Унюк.
-Би ли ни оставил на сама искам да говоря с нея.
-Да,но аз не.-махна одеялото.-а и няма какво да ти кажа.-тя тръгна.
-Какво си и направил?
-Не знам.
Ивон влезе вътре и седна на дивана.След минута се появи Унюк с одеалото и я зави.Тя му направи място и заспа.
-Добре ли си?
Ивон се обърна и видя Унюк да идва към нея.
-Да,защо?
Унюк и се усмихна и избърса сълзата,която бе успяла да се измъкне.Ивон замръзна на място.
-Спокойно няма да кажа на другите за проявената ти моментна слабост.
Това я накара да отвърне на усмивката.
-Ще замръзнеш тук.
-Да не би,когато Джей го няма ти да командваш.
-Да.Ти ли си заместничката на Кийра?
-Не,Алекс е.Аз съм прекалено импулсивна и лесно избухваща.
-Но пък си силна и в двата смисъла и всяваш страх,когато поискаш.
-Да,но тихите води са най-опасни.
-Мисля,че и ти си била такава.
Двамата се усмихнаха. Унюк и подаде чаша с шоколад.
-Ще вляза,за да ти донеса одеяло.
-Няма нужда.
Двамата погледнаха към вратата,а Джонг седеше там с едно одеяло. Веднага Ивон се приготви за атака,незнайно защо.Той дойде до нея и я зави и изгледа няколко пъти Унюк.
-Би ли ни оставил на сама искам да говоря с нея.
-Да,но аз не.-махна одеялото.-а и няма какво да ти кажа.-тя тръгна.
-Какво си и направил?
-Не знам.
Ивон влезе вътре и седна на дивана.След минута се появи Унюк с одеалото и я зави.Тя му направи място и заспа.
***
Таемин дишаше тежко.Кристал чистеше потта от челото му.От време на време той трепереше.
-Спокойно Алекс ще ти помогне.
-Мисля,че си го заслужавам.Мисля си,че Джей нарочно я бави,за да ми го върне.
-Знаеш,че не би го направил.
-Не го познаваш.Все пак ме е спасил от по-гадните наказания на Корените,но това не означава,че ще мина без наказано. Страшно го обидих като се разбунтуваха.
-Ти не си се бунтувал,просто избра любовта пред едното правило и да ти кажа честно ако не беше ти щях да съм аз.
-Затова те държаха далече от нея, нали,за да не можеш да видиш как страда и да не направиш нещо нередно.
-Но явно не са предвидили теб.
-По принцип съм послушен и аз най-много изпълнявам и затова ме слагат с ,,лошите момчета“,за да им вдъхвам разум,но нещо явно съм...
-Влюбил си се и си решил да защитиш момичето си.
-И току-що спечелих сестрата на моя страна.
Двамата се засмяха,но после Таемин се закашля.
-Крис,почини си.Аз ще се оправя и без теб,минавал съм и през нещо такова и друг път и ако не и през по-гадни неща.
-Какво ще ми направи едно безсъние.
-Лягай.
-Добре.
Двамата с Таемин заспаха.
-Спокойно Алекс ще ти помогне.
-Мисля,че си го заслужавам.Мисля си,че Джей нарочно я бави,за да ми го върне.
-Знаеш,че не би го направил.
-Не го познаваш.Все пак ме е спасил от по-гадните наказания на Корените,но това не означава,че ще мина без наказано. Страшно го обидих като се разбунтуваха.
-Ти не си се бунтувал,просто избра любовта пред едното правило и да ти кажа честно ако не беше ти щях да съм аз.
-Затова те държаха далече от нея, нали,за да не можеш да видиш как страда и да не направиш нещо нередно.
-Но явно не са предвидили теб.
-По принцип съм послушен и аз най-много изпълнявам и затова ме слагат с ,,лошите момчета“,за да им вдъхвам разум,но нещо явно съм...
-Влюбил си се и си решил да защитиш момичето си.
-И току-що спечелих сестрата на моя страна.
Двамата се засмяха,но после Таемин се закашля.
-Крис,почини си.Аз ще се оправя и без теб,минавал съм и през нещо такова и друг път и ако не и през по-гадни неща.
-Какво ще ми направи едно безсъние.
-Лягай.
-Добре.
Двамата с Таемин заспаха.
***
-Как може да си такъв?Не искаш ли Лухан да се върне отново?-извика Сехун.
-Не си избрах мястото,където ще заговорничиш,а и Лухан сам избра да отиде при тях.-каза спокойно Лей.
-Аз прекарах повече време с него и ако не помниш аз бях в най-големият шок от всички ви.Това не може да е Лухан,ясно.
-Сехун...
-Като се бихме той не ме позна. Аз му бях като брат,а той...
-Знам,че не ти е приятно.Ще намерим някакво решение.
-Ти сериозно ли? Не чу ли Джей. Великият ни лидер даже за собствения си брат не го е грижа.
-А искаш ли да си припомним брат му какво ни причини?Колко информация издаде,как разруши базата ни,как накара половината от съюзниците да минат на другата страна,как ни използва за опитни зайченца...
-Да спомням си,но Лухан не е такъв.-усети се тъга и отчаяние в гласа му.
-Само дето издаде информация за базата ни и два дни по-късно ни атакуваха,а той просто стоеше отстрани и наблюдаваше как се мъчим и май тогава ти най-много страда.-появи се Кай и говореше с суров и студен глас.
-Кай,недей...-започна Лей.
-Това не беше Лухан.-отсече Сехун.
-И как ще го докажеш?-попита Кай.
-Престанете и двамата. Сехун,искам да се успокоиш и да помислиш над разговора ни и да си спомниш какво са ни причинявали Паладините. Кай,остави го за малко сам.-каза Лей.
Кай кимна.Изгледа Сехун и двамата с Лей си тръгнаха. Сехун заблъска наоколо докато не му се разкървавиха ръцете.Изведнъж усети присъствие и се трансформира.
-Хей,аз съм.-появи се Бекхюн.
-Какво искаш?-отново си беше нормален.
-Трябва да говоря с теб.Свързано е с Лухан и Паладините.
-Какво можеш да направиш ти?
-Мога да ти помогна.
-Слушам те.
-Не си избрах мястото,където ще заговорничиш,а и Лухан сам избра да отиде при тях.-каза спокойно Лей.
-Аз прекарах повече време с него и ако не помниш аз бях в най-големият шок от всички ви.Това не може да е Лухан,ясно.
-Сехун...
-Като се бихме той не ме позна. Аз му бях като брат,а той...
-Знам,че не ти е приятно.Ще намерим някакво решение.
-Ти сериозно ли? Не чу ли Джей. Великият ни лидер даже за собствения си брат не го е грижа.
-А искаш ли да си припомним брат му какво ни причини?Колко информация издаде,как разруши базата ни,как накара половината от съюзниците да минат на другата страна,как ни използва за опитни зайченца...
-Да спомням си,но Лухан не е такъв.-усети се тъга и отчаяние в гласа му.
-Само дето издаде информация за базата ни и два дни по-късно ни атакуваха,а той просто стоеше отстрани и наблюдаваше как се мъчим и май тогава ти най-много страда.-появи се Кай и говореше с суров и студен глас.
-Кай,недей...-започна Лей.
-Това не беше Лухан.-отсече Сехун.
-И как ще го докажеш?-попита Кай.
-Престанете и двамата. Сехун,искам да се успокоиш и да помислиш над разговора ни и да си спомниш какво са ни причинявали Паладините. Кай,остави го за малко сам.-каза Лей.
Кай кимна.Изгледа Сехун и двамата с Лей си тръгнаха. Сехун заблъска наоколо докато не му се разкървавиха ръцете.Изведнъж усети присъствие и се трансформира.
-Хей,аз съм.-появи се Бекхюн.
-Какво искаш?-отново си беше нормален.
-Трябва да говоря с теб.Свързано е с Лухан и Паладините.
-Какво можеш да направиш ти?
-Мога да ти помогна.
-Слушам те.
***
-Е, как си?-попита я Крис.
-Добре съм,благодаря.Не знам какво щях да правя ако не беше ти.-Усмихна му се Виктория.
-От давана не се бяхме виждали.Мисля,че от ...
-От извънредната ни мисия в Кирай. Леле мислех,че си ме забравил.
-Мислиш ли,че мога?-придоби сериозно изражение.
-Значи съм ти влязла под кожата.-усмихна се по-широко тя.
-В първия момент не те познах,но после...
-Знаеш къде съм,но не се появи.-усети се тъга в гласа й,макар усмивката й.
-Мислиш ли,че съм имал възможност?Пращаха ме по мисии и трябваше да си извоювам с доста труд поста си,на който съм в момента.Преди месец се върнах от мисията си.-повиши тон Крис.
-Явно си залюбвал други девойки.
-Спасих няколко...
-Естествено,ти все пак си мечтата на повечето жени.Ще е интересно да те видя на бял кон.
-Да не ревнуваш?-усмихна й се Крис и се приближи до нея.
-Я се разкарай.
-Не мисля,че това е съкровеното ти желание.
И я целуна.
-Мисля,че мога да помоля да останеш тук.
-Става.
-Добре съм,благодаря.Не знам какво щях да правя ако не беше ти.-Усмихна му се Виктория.
-От давана не се бяхме виждали.Мисля,че от ...
-От извънредната ни мисия в Кирай. Леле мислех,че си ме забравил.
-Мислиш ли,че мога?-придоби сериозно изражение.
-Значи съм ти влязла под кожата.-усмихна се по-широко тя.
-В първия момент не те познах,но после...
-Знаеш къде съм,но не се появи.-усети се тъга в гласа й,макар усмивката й.
-Мислиш ли,че съм имал възможност?Пращаха ме по мисии и трябваше да си извоювам с доста труд поста си,на който съм в момента.Преди месец се върнах от мисията си.-повиши тон Крис.
-Явно си залюбвал други девойки.
-Спасих няколко...
-Естествено,ти все пак си мечтата на повечето жени.Ще е интересно да те видя на бял кон.
-Да не ревнуваш?-усмихна й се Крис и се приближи до нея.
-Я се разкарай.
-Не мисля,че това е съкровеното ти желание.
И я целуна.
-Мисля,че мога да помоля да останеш тук.
-Става.
***
-Добре Таемин вземи това.-Алекс му подаде една чаша.-След около един час ще си здрав.
-Говорих с Корените и Виктория остава.-каза Кийра.
-Защо?-попита Ивон.
-Нейно желание.-вдигна рамене Кийра.
-Значи ние ще тренираме и ще се подготвяме...
-А тук Текьон,Юри,Виктория и Крис ще сформират таен отбор,който ще ви помага.Можем да включим и TVXQ. –каза Оню.
-Защо се кръстиха като DBSK?-попита Кай.
-Защото приличали на тях,както и да е.Може да се прибирате.-каза с усмивка Оню.
-Добре.-казаха всички.
-Говорих с Корените и Виктория остава.-каза Кийра.
-Защо?-попита Ивон.
-Нейно желание.-вдигна рамене Кийра.
-Значи ние ще тренираме и ще се подготвяме...
-А тук Текьон,Юри,Виктория и Крис ще сформират таен отбор,който ще ви помага.Можем да включим и TVXQ. –каза Оню.
-Защо се кръстиха като DBSK?-попита Кай.
-Защото приличали на тях,както и да е.Може да се прибирате.-каза с усмивка Оню.
-Добре.-казаха всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар