Страници

сряда, 22 октомври 2014 г.

Sweet KisS ~




-Здравейте,Лина от ТРХ отново е с вас.-усмихнах се на камерата.


-Ау... не
е ли сладка. Най-сладката корейка,която съм виждал.-усмихна ми се Унюк.-Сънги не мислиш ли така?-побутна го.
-Има и по-сладки.-отмести си погледа от мен.
Цялата зала замълча и зяпна.

 
 

-Как може да кажеш такова нещо?-изгледа го Унюк.
-Сънги го погледна.-Добре де сладка е.-кимна ми.
-Ти си бил много гаден.-възму ти се Сундже
от Бтоб.
-Не,той е добър актьор.-каза Хичъл и даде накакви пари на Сънги.
-А ти си мислеше,че няма да мога да го направя?-засмя се той.
-Какво става тук?-попита Сузи.
-Хичъл и неговите подигравки с Лина.-каза Унюк и го изгледа.
 
Реших и аз да спретна един номер.

-Лина,добре ли си?-Донгхе застана до нея.
Всички я погледнаха.
-Съжалявам,но това беше .. в повече за мен.-каза тя с немощен глас.
-О.. ти да не плачеш?-изненада се Унюк.
-Лина...-Сънги стана веднага.
Лина стана и отиде на една страна,а той продължи да я следва и да се опитва да я успокоява.
-Вие сте много гадни.-стана Сузи и удари Хичъл по рамото.-Горкото момиче.
-Махни се от нея.-бутна го Донгхе.
-Ама аз ...
-Искам само да кажа в своя защита ... –вдигна ръка Хичъл и всички го погледнаха.-Тя само се преструва,за да ми го върне.
-Ако е така,Лина отиди при Сънги и ни изиграйте една романтична сцена.

Лина се обърна и се затича към него.Сънг я стисна силно в прегръдките си.
-Глупак такъв.Как посмя да ми кажеш такова нещо?!
-Никога не съм искал да го направя. Хичъл ме предизвика.


Като фон се чу освиркване и злобни погледи към Хичъл.
-Чакайте малко,защо аз да съм ... –започна да се оправдава.

 

-Унюк веднага го прекъсна.-Млъкни.Искаш ли?-подаде пуканките на Шиндонг.

-Оппа...-Лина вдигна поглед към него.
-Ти си най-важното нещо за мен. Не искам повече нищо да ни се случва.
-Не започвай с фантазиите си.-усмихна му се леко.
-Лина ... за мен си всичко.
-Знам.
 
Двамата се гушнаха и се чу как Лина леко заплака.

Сънги се отръпна и постави ръцете си на лицето й.
-Когато плачеш ми се къса сърцето. Никой няма право да разплаква такова красиво момиче като теб.
-Но ти ...
-Прости ми.-избърса сълзите й.-Обичам те.
Двамата се направиха,че се целуват.

-АААААА.....-Унюк и Шиндонг изкрещяха.


Всички почнаха да пляскат.
-Толкова сте сладки.-извика Хиорин от Систар.
-Точно това трябва да се направи,когато момиче плаче.-каза Тейон.
-От толкова сериали ... защо не сте двойка?-възмоти се Джесика.
-Ами случват се такива неща.-усмихна се Лина и седна на мястото си.
-Сега не ми ли разбива сърцето.-извика Сънги.
-Знаем как се чустваш.-извика Донгхе и всички момчета го прегърнаха.
-Ама...-погледна ги Лина.
-Спокойно има много риба в морето.-потупа я по рамото Хиорин.
Всичките момчета я погледнаха изненадано и с отворени усти.
-Значи си ти,която учи новите на тези неща!-каза Шиндонг.
-Е вече съм за 3 година в бизнеса.-усмихна им се Лина.
-Добре да продължим с предаването.-седна си на мястото Унюк.

Лина:
Отидох до гримьорната си.Днес само бях аз от групата.Гримьорките явно бяха излязли да изпушат по една цигара и затова реших сама да си махна грима. Тъкмно ми стана скучно и някой почука на вратата.
-Да...
-Хей.-влезе Сънги усмихнат.
-О... колко си сладък.-щипнах му бузките.-Какво искаш?-продължих да си чистя грима.
-Ами ... сега свободна ли си ?
-Да,а ти ?
-И аз съм. Затова ...
-Пак ли ще ме черпиш с рамен?
-Да,защо?-усмихна ми се широко.
-Ще ми стане навик да излизам с теб.-намусих се леко.
-И какъв е проблема в това?-направи изненадана физиономия.
-Ами ... аз съм доста досаден човек.
-Снимах два сериала с теб и един филм. Даже сега снимаме още един. Мисля,че веше съм свикнал с теб.-усмихна ми се.
-Щом казваш.Добре,едвам ме нави.Аде изчисти си грима.
-Добре.
Той взе едно памуче,но докато сипваше тоалетно мляко се окапа целият.
-Дай на мен.-бутнах го на стола.
Изчистих му дрехите и почнах да го почиствам.
-Какво ще правя без теб?-усмихна ми се отново.
-Тази усмивка явно я показваш доста често.-усмихнах му се и аз в отговор.
-Както и ти.
-Явно затова ни казват,че сме идеални един за друг.
-Не само за това.-стана сериозен.
-Щом казваш...
-Лина ...
-Кажи.

Сънги:
Мисля,че съм готов. За бога аз съм толкова добър актьор.
-Лина...
-Кажи.
Бутнах я леко и се изправих пред нея като я притиснах леко.
-Искам да те попитам нещо.
-Ка..кво? М...оля?
Цялата се изчерви. Толкова исках да се усмихна,но трябваше да запазя сериозното си изръжение.
-Искаш ли ... да ...
Телефона й звъна.Двамата го погледнахме.Тя го взе и затвори.
-Казвай.
Толкова беше нетърпелива.
-Не знам как да ти го кажа.
-Моля?
-Искаш ли да гледаме филм у нас?

Лина:
Като ми каза това ...
-О,боже. Сънги.-ударих го по рамото.
-Ау,е какво ще кажеш.
-Редовно идвам да гледаме филми у вас.Мислиш,че ще ми кажеш наистина нещо.-Отворих си една бутилка вода.
-Да излезем на среща?-прошепна ми в ухото.
Като чух това изплюх водата и започнах да се давя.
-Моля?
-Майкооо...гледай цялата стана домат.-започна да ме сори и да ми се хили.
-Ах, ти...
Започнахме да се гоним из стаята.Накрая мениджера ми влезе и каза,че трябва да се оправяме.

След като си махнах грима и се преобляках излязох навън и Сънги ме взе с колата си. Беше пуснал радиото и както винаги слушахме как ни обсъждат на снимачната площатка и колко хубаво ще се окоже,че сме гаджета.Не знам защо,но винаги,когато пътувам с него все такива теми хващаме по радиото. От както направихме вторият сериал са ни определили като най-сладка двойка,но ние отричаме,че не сме и най-вече аз. Фирмите нямат нищо против това,но аз си мисля,че ние двамата сме си само приятели.Седнахме на редовното си място и си поръчахме рамен.
-Искаш ли преди да отидем в нас,да отидем на една друго място?
-Добре.
 
След вечеря се качихме в колата и аз пуснах един от дисковете му. Качихме се по един път и спряхме извън града.
-Защо сме насред нищото.
Сънги извади диска с рока и пусна класика,като намали.
-Искам да говоря с теб,но първо искам да си събера малко мислите.
-Моля?
-Дай ми минутка.
Той се облегна назад и си затвори очите. Аз го гледах и в този момент много ми се искаше да му разроша косата,но знаех,че ако го разсея ще се стресни и даже един път беше скочил и ме бе  затиснал до вратата.
-Готов съм.-това ме изтръгна от мислите ми.
-Добре, казвай.
-Никога не сме си говорили за нас.
-Какво?
Сякаш някой ме е ударил с мокър парцал. Никога не съм очаквала от него да говоря с него за това.
-Мислех си,че и двамата сме съгласни с това,че ще си останем само приятели.Даже го заявихме на срещата с фирмите.
-Ти го заяви.Аз никога не съм си казвал мнението по този въпрос.
Бях тотално изненадана.Цели две години да ме е харесвал и да не е казвал нищо.МОЛЯ?!
-Да не те подтиква фирмата да станеш гадже с мен,за да получиш по-висок рейтинг.
-И на двамата ни говорят само за това и знаеш,че не съм такъв човек.
-Да но .. така изведнъж .. това са две години ..
-Просто не знаех как да ти кажа всичко това.
-Какво да ми кажеш? Ти нищо не ми казваш?-повиших тон.
-Не искам да си нервна.-каза ми спокойно той.
-Не съм нервна.
-Напротив,повишаваш ми тон и това значи,че си! Познавам





те!-погледна ме.
Реших да поема няколко пъти въздух и си затворих очите за малко.
-Добре,какво искаш да ми казваш.
-Обичам те!
Все едно ме удари. Не знаех какво да кажа,хаму ли да направя.
-Ка...

Сънги:
Не и дадох време да си довърши изречението.Действах. Наведох се към нея и я целунах. Хванах й брадичката и леко я дръпнах,за да имам достъп до езика й. Явно беше много изненадана,че ми позволи да направя такова нещо. Веднага я притиснах към седалката и започнах бавно да обхождам устата я. Усещах как сърцето й се удря в гърдите й и как диша бързо. Накрая леко се отделих от нея. Усетих,че и двамата сме останали без въздух. След това я погледнах право в очите и видях колко е изненадана и леко изненадана.

Лина:
Като си засякохме погледите дъха ми секна. Бутнах го настрани и излязох навън. Беше тъмно и само фаровете от колата осветяваха напред. Не виждах път. Не знаех на къде да тръгна или какво да направя. Започнах да се отпускам и вече нямаше адреналин в тялото.Усетих студа около мен. Изведнъж нещо топло ме обви. Сънги беше излязал и ме беше наметна със сакото си.
-Не знаеш ли че вече е студено през вечерта?
-Какво?
-Никога ли не си се замисляла,че мога да те обичам?
-Не ми се говори за това.-избягах от погледа му.
-Не! Сега ще говорим.-той ме хвана и ме обърна към него.-Отговори ми!
-Ами...-погледнах надолу.-имах съмнения и приятелките постоянно ми набиваха нещо в главата,но като виждах,че ти не правиш нищо насреща просто се отказах,защото знам,че не мога флиртувам,а само разбито сърце ми трябваше в кариерата.
-Толкова си глупава.
Погледнах го и видях как ми се усмихваше широко с насълзени очи. Започна да си играе с косата ми.
-В началото не изпитвах нищо,защото и аз мислех,че е само заради драмата и скоро адреналина ми ще спадне,но от толкова време работим вече,че свикнах с теб и един ден без теб ми се струва странен. Дразнеше ме и това,че фирмата искаше да тръгнем,но накрая сякаш сърцето ми се подаде на усмивката и красотата ти.
-Май не трябваше да се сближавам с теб толкова.-казах го тихо.
-Не можеш да върнеш времето назад.
-Знам.
Поседяхме така няколко минути,в пълно мълчание.
-Хайде да се прибираме.-тръгнах към колата.
-Не!
Той ме дръпна и пак ме целуна.

Ето го пак ... това силно чувство,което усетих и преди. Сякаш сърцето ми ще се разбие на милион парчета в гръдния ми кош. Това ли усещат лудите фенове като видят идолите си?Боже толкова добре се целуваше ... не можех да се стърпя да не му отвърна. Просто като гледах сериалите му и като виждах колко добре го прави ... усещането е много по-добре.Сякаш исках този момент да продължи вечно. Исках да си остана така завинаги. Май това е трябвало да изпитвам в първия си сериал като играх Лиьон-со.Да ... не мога да върна времето назад.

Сънги се дръпна от мен и усетих как краката ми не издържат и щях да се строполя на земята и затова той ме хвана през кръста. Отново се гледахме в очите. Усетих как почервенях цялата и как леко ме досрамя.
-Сънги...
-Да...
-Студено ми е.Може ли да се прибираме вече.
-Разбира се.-отново усмивка.
Той ме заведе до колата и ми отвори вратата.

Докато пътувахме слушахме класическа музика и Сънги ми беше хванал ръката и не ме пускаше освен,за да сменяше скоростите. Прибрахме се у тях и легнахме на дивана. Пусна на плазмата си някъв филм,но аз не му обърнах внимание. Бях се подпряла на него и усещах парфюма и топлотата му.

Сънги:
Не съм усетил кога е заспала. Леко се повдигнах,за да я видя. Беше толкова сладка,че ми се идеше да я събудя с целувки. Извадих си телефона и я снимах. След това се сетих за приятеля си.

-Стана.Тя вече е моя. Само моя!
-Честито,най-сетне да си имаш гадже,отново.
-Да и даже сега ще бъдем одобрени от цялата страна.
-Не бързай!
-Да,знам,просто сега съм прекалено развълнуван.
-Ами любувай се на гаджето си,какво си пишеш с мен.

-Какво правиш?-тя леко си отвори очите.
-Похвалих се на приятеля си.
-Ха,толкова невинно се усмихна.
-А ти си толкова заспала.
-Знаеш ли че докато сънувах ми излизаха картини от сериалите как се целуваш ...
-И?
-Много ... сладко се целуваш!-усмихнах й се насреща


-Ау,искаш ли и ти една?
-Не,мерси.
-Знам,че обичаш сладкото.-побурнах я леко.
Тя си вдигна ръцете готова за прегръдка и аз се доближих и си я целунах. Заспахме гушнати на дивана.

понеделник, 28 април 2014 г.

Код ,,Червено" ! 12еп.

Беше слънчев и хубав ден. Идеален ден за срещи и затова Кийра и Джей го бяха избрали. Сули стана към 6:00 часа. Влезе в банята и пусна водата във ваната. Влезе отново в стаята си и си взе всичките козметични чантички. Сложи във водата от новите си сапуни и кристали. Запали няколко свещи. Изми си зъбите и си вчеса косата. Преди да влезе във ваната си върза косата на висок кок. Отпусна се и си сложи маска.
 
Седеше така докато пяната не се разтвори. Излезе и се зави с къса кърпа. Махна си маската и сложи на тялото си крем и спрей за тяло. Върна се към лицето си. Направи си масаж и след се изми и го намаза. Облече се и си пусна косата. Сложи си очна линия,спирала и гланц. Сплете се на две рибени кости. Погледна часовника и видя,че е 11:00 часа. Излезе и видя спящият Таемин.
-Таемини ... -легна върху него.- Ставай. -започна да го бута.
-Изморен съм.-отговори едвам той.
-Хайде де не сме си легнали късно.-продължи да го бута.
-Да,но тази вечер ще си легнем.
Таемин я хвана и си смениха местата. Косата му беше много рошава,във всички посоки, и беше усмихнат до уши. Започна да я гъделичка. По едно време спря и я целуна.



-Отивай да си вземеш лекарствата.- каза след като се отдръпна от нея.
-Добре.-стана от леглото.
-Как успя да се наконтиш,но не се сети да си пиеш хапчетата.
-Това е твоя работа.-намигна му Сули.-Оправяй се по-бързо.
Таемин стана и си среса косата. Целуна Сули след като си взе хапчетата. Тя изкара една чанта и сложи анорак,суичър и една кърпа. Слезе долу да вземе сандвичите,които направи снощи,водата и солетите. Като се качи горе Таемин се обличаше.
-Изкъпа ли се?
-Да и си измих зъбите.
-Бърз си.
-Мерси,а сега да тръгваме.
Слязоха в гаража и взеха двойното колело. По пътя спряха и си взеха закуски. Спряха в парка,за да закусят. След това отново се отправиха на път. Стигнаха гората. Оставиха си колелетата при един дядо и тръгнаха да се катерят. Двамата бяха отровени и им трябваше специални тренировки,лекарства и чист въздух. В началото беше лесно,но после стана стръмно. Сули първа се измори и затова решиха да спрат на една полянка. Сули легна и започна да диша тежко. Таемин остави чантите и извади и постели една покривка. Взе Сули и я постави на нея. Извади едно шише вода и й го подаде. Започна да разтрива краката й. След като й се успокои дишането Сули взе хапчета. Поседя малко,но и стана лошо. Тя стана и отиде настрани и повърна. Таемин отиде при нея и й хвана косата,за да не се нацапа и започна да и разтрива гърба.
-Сякаш от вътре се разпадам.-каза Сули.
-Спокойно. Не мисли за това.
Двамата се върнаха и седнаха.
 
 Таемин и даде плодово мляко,а той си взе сандвич. Сули се подпря на него.
-Само не започвай да ми говориш какво ще е да си мъртъв и как ли аз ще го преживея.-каза Таемин.
-Няма спокойно.-усмихна се Сули.-Вече се чувствам по-добре. Искаш ли да продължим? 
-Ще издържиш ли?-погледна я.
-Искам да се изкача до горе. Гледката е уникална.
-Добре,хайде.
Оправиха се и тръгнаха. По пътя видяха реката и спряха. Сули си взе шишето и клекна да го напълни. 
-Не се знае дали е чиста.-доближи се Тае.
-Може да не сме като предшествениците си,но все още владеем някой други магии.-усмихна му се.
-Значи е чиста?-учуди се.
-И допълнително я пречиствам. 
-Значи ще направя това.
Таемин я хвана и я хвърли във водата. Сули направи магия и го опръска. Таемин използва силите си и отиде светкавично бързо при нея. Започнаха да се пръскат и да се целуват. Изведнъж Тае я хвана и я завъртя и в този момент се чу изтрел.
-Прикрий ни и да бягаме.-каза й той.
Сули използва силите си,за да направи стена от вода. Взеха чантите и побягнаха. Изтрелите продължаваха. Стигнаха поляната и Тае хвана Сули и използва силите си,за да я прекосят. Скриха се зад едно голямо дърво хванати за ръце и дишайки учестено. В гората беше тихо. Тае се заслуша,а Сули изкара камшика си. Изведнъж от дясната им страна се появи джип и стреляха с револвер. Сули направи невидим щит и Таемин нападна. Уби и двамата. Двамата продължиха да бягат.
-Да се разделим?-предложи Сули.

-
Не мисля,че това ще е добра идея.
Тае се спъна и падна. Извика и се хвана за крака.
-Ранили са те.-клекна до него Сули.
-Може и това с разделянето да е добра идея.
-Сигурен ли си,че ще успееш да се справиш?
-Среща в къщата на дядото,където оставихме колелетата.
-Само, че този ще си наемем кола.
-Съгласен.-и я целуна.
Двамата се разделиха.

петък, 25 април 2014 г.

Код ,,Червено"! 11еп.


Всички се качиха на горния етаж като Кийра заключи мазето. Влязоха в стаите си,за да се изкъпят. Дейна,Кийра и Боа останаха да приготвят вечерята. Таемин взе Сули на ръце. Двамата ги бяха сложили в една стая. Сули се беше се претоварила и Тае трябваше да й даде лекарствата.
-Ще говоря с Джей.-каза ядосано той.
-Това им е работата. Ако бяха Корените щеше да е по-зле.Горките Текьон,Виктория и Юри. Какво ли правят?
Крис бутна Виктория на леглото. Започна да саблича ризата си, тя дънките му. След това съблече блузата и сутиена й. Двамата се целуваха,но изведнъж телефона на Крис звънна.
-Не му обръщай внимание.
-Това е служебният. Трябва.-вдигна телефона.-Какво искаш,Джей?
-Какво правиш бе?
-Ама ти сериозно ли?
-Ами няма какво да правя? Току-що свърши тренировката.
-Отиди да тормозиш Джонхюн и Лей.-и му затвори.
-Това е много добра идея.
Джогхюн си свали кърпата и тогава влезе Джонг. В първия момент потърси с какво да се закрие,но като го видя се спря.
-Ти ли си бил бе?
-Защо? Да не помисли,че е Ивон?-засмя се Джей.
-Ако беше тя щях да й се нахвърля,спокойно.-каза Джонг и се усмихна.
-И аз живея в тази стая.-излезе Лей от банята.
-За жалост. Помислих,че ще бъда сам след като Тае се махна.
-Ами не те огря.Оф,много е некомфортно с тези момичета.
-Защо?-попитаха двамата едновременно.
-Ами не може да се съблечеш без да не се притесняваш някого да влезе.-оплака се Лей.
-Абе ти какво искаш?-заяде се Джонг.-Харесай си и ти една.-засмя се.
-Дейна те гледа доста влюбено.-бутна го по рамото.
-Аде не си въобразявай.
-Започва се.-каза Джонг.
-Тя е ... Не е за мен. Аз съм пълен тъпак и как може това...
-Мило създание да хареса такъв като мен.-каза Блинг вместо него.-Ами пробвай и ще видиш.
-Я ме оставете намира.-сряза го Лей.
-Ама колко сте зле. Аз поне си имам гадже. Единият не е уверен,а другия вселява страх у момичето си.
-Я се разкарай.-хвърли една възглавница,а Джей се изсмя.
-Блинг...-погледна към пениса му.-Май думите на Джей много навътре ги взе.-изсмя се Лей.
-Ей,ей сега ще те направя още по-грозен,че Дейна няма да те погледне.-и двамата започнаха да се гонят.
Дейна влезе в стаята и видя,че Ивон се изправяше.
-Къде ще ходиш?
-Никъде,защо?
-Че и си се гримирала.-очуди се Дейна.
-След тренировката изглеждах много грозна и исках да се освежа.
-Нали знаеш,че Джонг те харесва и без това.
-Защо всичките си мислите,че го харесвам?
-Защо се контиш тогава?
-За Лей.
-Я дълеч от него. Той си е мой.
-Не мисля така.
-Абе защо се ядосваш? Какво пак ти има?
-Нищо ми няма. В идеално настроение съм.
-Виждам.
-Как може да се държи така с нея? Всички сме изтощени ама той на нея да помага.
-Сега нещо против Боа ли имаш?
-Айде престани.-влезе Кийра.- Всички знаят,че Блинг е твой.
-Ами мой ще е на кой друг.
-Тогава не говори нищо против Боа.-каза Кийра.
-Ама тя ...
-Ами престраши се и отиди при него.-предложи Дейна.
-Не знаете колко страшно беше онази вечер.-каза сериозно Ивон.-Мислех,че ще умра,но в момента,в който Джонгхюн се появи ми даде надежда,но когато видях как пие кръв...
-Добре,разбрахме.-каза Кийра и я погали по рамото.
-Но знаеш,че Джонг е искал да те защити.-каза Дейна.
-Вътрешно се боря.-каза Ивон.
-Продължавай в същия дук. А сега елате на вечеря.-каза Кийра и изчезна.
-Какво правите?-влезе Алекс.
-Ти не трябва ли да си при Джей?-погледна я Ивон.
-Защо всички си мислите,че постоянно трябва да сме заедно?-вдигна вежда.
-Ами Тае и Сули?-попита Дейна.
-Ами не всички са еднакви.-каза Алекс.-Трябва ми гланца ти.-и посочи Ивон.
-Избери си.-посочи един от панерите си.
-Защо ти е?-полюбопитства тя.
-Утре ни е свободен ден. Няма ли да излизате?-погледна ги Алекс.
-Ами ... –двете се почесоха по врата.
-Хей,има толкова красиви момчета. Възползвайте се.-намигна им Алекс.
-Ще се слушаме в съвета ти,а сега се разкарай.-каза й Ивон и я забута към вратата.
-Добре де.
Алекс излезе и отиде в спалнята си. Съблече суичъра си и Джей влезе в стаята.
-Как си,тигрице?-целуна я по бузата.
-Добре съм.
-Какво пак си се замислила?
-Ами всички искат да сме като Тае и Сули.
-Тогава аз лидер ли ще съм?
-Именно.
-Не се ядосвай, и утре ще ходим на среща.-вдигна я и я завъртя.-Какво има пак?
-Спомняш ли си,когато официално призна на всички за нас.
-Да,тогава ти още не знаеше,че излизаме.
Двамата се засмяха

Връщане назад във времето:
-Тук ще живеем.-каза Джей.
-Ама защо ще сме ...-започна Сехун.
-Защото така поискаха Корените.-веднага каза Кийра.-Ще се изтърпим.
-Искам да кажа още една новина.-привлече вниманието на всички пак Джей Парк.
-Казвай по-бързо,горещо ми е.-извика Ивон.
-Алекс,ела тук.-извика я Джей.
-Въри по-бързо.-бутна я Ивон.
Алекс плахо застана до него.
-Ние официално излизаме.-усмихна се Джей.
-Какво?-извикаха всички и Алекс.
-О,честито.-каза Кай.
-Ей,старо куче такова.-потупа го Унюк.
-Алекс...-погледна я Дейна.
-Честито!-извика Ивон и я прегърна.
-Браво,браво.-каза Сули.-Сега ще ходим на двойни срещи.-намигна й тя.
-Затова ли ще сте и вие в една стая?-попита Кристал,докато гледаше списъка.
-Да.-кимна Джей.
-Ти не си ли позволи достатъчно?-погледна го Алекс.
-Мога и още спокойно.-намигна й Джей.

-Беше голям майтап.-усмихна се Джей.-И какъв скандал ми дигна в стаята после.
-Ами не можеш да правиш такива неща.
-Вече знам.-целуна я.-Хайде да слизаме долу,защото съм гладен.
-Айде.
-Но първо ще се изкъпем.

Всички вече бяха на масата.Оставаше само да си сипят. Масата беше продълговата и правоъгълна. На централно място седяха Джей и от другата страна Кийра. В началото от едната страна сядаха вещиците,а от другата демоните,но вече не.Всеки пък като се хранеха имаше проблем. Или не достига за някого,или някой е залял нещо или някого,или има бой с храна.
-Аз ще сипя.-стана Дейна.
-Дай да ти помогна.-каза Лей.
-Не,благодаря.-усмихна му се тя и получи сритване в крака от Ивон.
-С удоволствие приема поканата ти.-обади се Ивон.
-По-добре седни,защото трепериш и ще разлееш нещо.-каза Джонг.
-Каза го човека с левите ръце.-завъртя глава Ивон.
-Абе какъв ти е проблема?-погледна я злобно той.
-Джонг,седни аз ще помогна.-каза Боа.
-Не се меси в чуждите разговори.-каза със соров глас Ивон.
-Не й говори така.-защити я Унюк.
-Ще си говоря както си искам.-погледна го студено.
-Унюк,остави я.В лошо настроение е явно и ...-започна Боа.
-Не в много добро съм,само че ти ми го развали.
-Ще престанеш ли?-блъсна по масата Унюк.
-Я леко с реакциите.-скара им се Джей.
-Писна ми да скача върху всички. Тя и Кристал.-каза Унюк.
-Какво имаш против нея?-обади се Таемин.
-Мълчи там и си гледай гаджето.-каза Джонг.
-Я не му говори така.-обади се и Сули.
-Вие ще се карате или ще ядете?-обади се Алекс.
-Ако обичаш не се прави на лидер.-каза Сехун.
-Какво?Имаш нещо против това ли?-погледна го Джей.
-Я не ми скачай веднага.-отговори му Сехун.
-МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ!-извика Кийра.-Всички освен Дейна,Лей,аз,Кай,Кристал остават без вечеря.Ако кажете нещо ще ви отменя и утрешният ден.Знам,че вече ви е писнало от тренировки и че утре ще ви е първият почивен ден,но е така. Това не означава да си го изкарвате един на друг. След време ще имате повече време.Просто не знаем къде са Паладините и не е много препорачително да излизаме някъде и най-вече сами.
-Не може така.-оплака се Джей.
-Мислеш,че не мога?-зададе реторичен въпрос Кийра.
-Ей в такива моменти и аз искам да съм лидер.-обади се Ивон.
-Качвай те се горе.След като се наядем ще ядете и вие.-каза Ивон.
Всички започнаха да стават. Дейна и Ивон излязоха последни.
-Дейна...
Дейна се обърна и видя Лей,който държеше цветя зад гърба си,но ги размяткаше.
-За теб.
Цвета беше паднал от силното тресене и Лей се засрами.
-Ами ...
-Забрави.
Той тръгна,но се спъна.
-Добре ли си?-клекна до него.
-Ами .. да.-усмихна й се.-Утре...случайно.
-О за бога.Да ще излезе. Какво толкова?-измрънка Ивон.
-Искаш ли да се порасходим навън преди да седнем да ядем.-предложи Дейна.
-С удоволствие.
Двамата станаха и излязоха.
-Как ме зарязоха.
-Да излезем двамата?-попита я Джонг.
-Разкарай ми се.-отговори му и тръгна.
-Чакай.-тръгна след нея.
Двамата се гонеха,но накрая Ивон стигна стаята си и се затвори в нея,а Джонг не искаше да използва силите си,за да влезе.

Код ,,Червено" ! 10еп.


В старият университет вратите се отвориха със скърцане. Сули влезе вътре и започна да се оглежда. Потрепери от студа и се опита да не кихне. Тръгна напред. От двете й страни имаше стълби. Тръгна към лявото. След това видя един голям коридор и от дясно бяха стаите. Тръгна напред. Сградата беше много стара. Някои прозорци бяха счупени и стъпваше по счупени стъкла. Погледна нагоре и виждаше на места големи дупки и да се лющи мазилката. Тя продължи и изведнъж видя стая 204. Опита се да я отвори, с доста усилия. След като влезе видя,че по земята има вода. По средата на стаята имаше маса и на нея беше пакета. Ули преглътна и тръгна напред. Изведнъж се спря,защото видя,че масата е заобиколена от вода. Тя се усмихна и скочи на масата. Взе чантата и излезе от стаята. В момента, който затвори вратата чу експлозив. Тръгна да бяга и след нея всяка стая гръмваше. Ударната вълна я събори. Отгоре й бяха закачени ножове. Беше паднал върху капан и ако мръднеше щеше да стане на суши. Взе един нож и скъса нишките. Веднага побягна,но няколко нож я порязоха. Докато слизаше се задейства механизъм и копия се спуснаха. След като ги избегна пред нея се появиха две фигури. Разбра,че това е магия тоест,че едната беше фалшива. Извади меча си и нападна. Започна да се бие,за да разбере кой е фалшивият. След като разбра се появи мъж и я заби в стената. Хвана я за врата и тя почна да се задушава. Опита се да се измъкна,но не можа. За малко да припадне и той я пусна.
-И отново си мъртва.-каза Джей Парк.- Сули,бъди по-сериозна. Не винаги Таемин или друг ще е до теб. Ако се наложи да отидеш на мисия сама какво ще правиш?
-След като се изкашля се обърна към него.-Опитвам се.
-Не може винаги да те съжаляваме. Вярно,че беше отровена,но трябва да се раздвижиш и да се мотивираш. Ти си втората по слабост след Боа.
-Разбрах.-извика му на среща.
-Ако врагът ти започне да те обижда какво ще направиш?
-Престани.-каза Джонгхюн.- Разбра всичко. Таемин е същият. Отровата е силна. Едва миналата седмица стъпи на краката си.-извика му Джонг.
-Защо мислиш,че е при Джей? Ако беше при Кийра щеше да е по-зле. Не я познаваш.-каза спокойно Ивон,което се беше подпряла на стената.
-Свършихме тук. Отиваме в къщи и продължаваме във фитнеса.
-Ами Сули?-попита Джонг.
-Ще си направи упражненията.-каза Джей.-Сехун помогни на Сули,а ти Блинг на Ивон. Чакам ви там.
Джейн направи магия и се прибра. Лей помогна на Боа,а Сехун на Сули. След като си тръгнаха Джонг отиде при Ивон.
-Хайде.-подаде й ръка.
-Ще си почина малко и ще се телепортирам.-отговори му Ивон.
-Нямаме време. Сградата може да се срути все момент.-посегна да я изпрати.
-Остави м.-изкрещя Ивон.
-Какво ти става? От както се случи битката се държиш толкова студено с мен.
-Защо все говориш за това?-извърна глава.
-Да,но сега ще получа отговор.
Джонг клекна пред нея и обърна глава й към него.
-Защо се държиш така?
-Не знам за какво говориш!-изгледа го злобно.
-Кажи ми.-повиши тон.
-Няма-извика на среща му.
Ивон се хвърли към него. Седна отгоре му и се опита да го удари с юмруци. Джонг без проблем избягваше ударите. Накрая си размениха местата - Ивон от долу,а Джонг от горе. Ивон се зачерви леко,но се опитваше са се измъкне.
-От какво те е страх?-приближи се към нея.
-От теб!-извика насреща му.
-Какво?-изненада се.
-От вампира в теб.-уточни тя.
Без да се замисли той показа другата си същност. Ивон се ужаси.
-Защо... Преди не беше такава.
-Махни се от мен.-извика Ивон и го бутна.
Джонгхюн още беше зашеметен от станалото и остави Ивон да се телепортира.

Джей Парк седна на стола и се загледа в града.Алекс влезе в този момент.
-Какво ти става?-попита го разтревожена тя.
-Всичко това ... е без мислено.-отговори без да я поглежда.
-Защо?-подпря се на бюрото зад него.
-Защото никой не може да се справи с упражненията и напрежението.-стана и погледна Алекс.-Не сме същите каквито сме били.Гениите ни са се променили.-подпря челото си на нейното.- Не можем да се справим.
-Джей,защо си такъв? Ние започнахме преди две седмици.
-Няма да се получи.-дръпна се от нея.-А Таемин и Сули ... ако наистина са влюбени един в друг ще бъде голям проблем за тях.
-Ами ние?
-Ние ...
-Защо си такъв песимист?-прегърна го през кръста.
-За бога, Алекс,Джунсу умря заради мен.
-Всички щяхме да умрем ако не беше той. Джунсу можеше да избяга и да се спаси без да ни каже.
-Знам,но...
-Престани да се обвиняваш,моля те.
-Да права си. Трябва да се съсредоточа върху упражненията.
-Имах предвид мен,но и това става.-усмихна му се.
-Той също й отвърна с усмивка.-Така ли било?
Джей се наведе й я целуна.
-Трябва да тръгваме.-каза й той.
-Добре.-усмихна му се.-Знаеш ли,че май всички сме влюбени?
-После ще мислим за това.Хайде.

Всички бяха в залата за тренировки.
-Сега ще тренира ме бой без оръжия.-обяви Кийра.-Започваме.
-Първи ще сме ние с Кийра.-добави Джей.
-Даваме ви 10 минути да съборите противника.
Кийра и Джей започнаха да се бият. След като изтече времето и двамата бяха прави.
-Какво означава това?-попита Боа.
-Че силите са уравновесени и трябва да ви разменим или че всички сте на едно ниво.-обясни Кийра.
-Добре,започваме. Първата двойка ще са Сули и Алекс.-каза Джей.
-Ще стане интересно.-каза Сули.
Двете започнаха да се бият. Сули не беше във форма,но даваше най-доброто от себе си,а Алекс не прекаляваше.
-Алекс,използвай цялата си сила.Колкото по-бързо повалите врага,токова по-добре за вас.-извика Кийра.
Алекс нападна и за малко да й счупи ръката.
-Алекс,внимавай.Все пак трябва да продължи с тренировките си.
Алекс замахна,но Сули успя да я избегне и за момент да спечели. Изтече времето и Алекс спечели,но всички аплодираха Сули. Следващата двойка бяха Дейна и Ивон,която изгуби. Следващите бяха Джонг с Унюк. Никой не спечели. Лей беше с Таемин и спечели. Сехун беше с Кристал и мислеше,че ще я победи,но не му се отдаде тая възможност.
-Сехун,не я подценявай само,защото е момиче.-каза Джей.
-Добре.
Последни бяха Кай и Боа. Тя се опитваше да направи всичко,но накрая беше победена.
-Боа,ти не се се опитваш да направиш нищо.-скара й се Кийра.
-Боли ме всичко.-каза тя.
-А тях не,така ли? Както и да е. Тренировката свърши.
Унюк и Джонг отидоха да й помогнат.
-Добре ли си?-попита Джонг.
-Благодаря ти.-усмихна му се Боа.
-Ще ти сготвим нещо.-каза той.
-Хайде идвайте-извика Алекс.
-Добре.-казаха всички и тръгнаха.
Боа се беше подпряла на Джонг и Ивон искаше да я убие.

Код ,,Червено" ! 9eп.


Всички бяха в стаята за почивка и чакаха Кийра и Джей Парк да се върнат от съвета. Повечето Алекс ги беше излекувала. Таемин лежеше на дивана и дишаше тежко. Кристъл беше хванала ръката му и го успокояваше. Алекс трябваше да разучи отровата,за да знае колко още да му даде. Ивон седеше в ъгъла стиснала одеяло,което я топлеше. По-рано приятелката й се извини,че не може и да лекува психически проблеми,но лесно излекува ребрата й. Джонгхюн седеше в другия ъгъл и наблюдаваше Ивон. Сехун седеше на един фотьойл и мислеше над битката си с Лухан. Кай се беше опрял близо до вратата и чакаше. Унюк и Алекс отидоха да донесат храна. Виктория се беше подпряла на Дейна и дремеше,а тя се беше подпряла на Лей,за да поспи и тя. Той стоеше и се стараеше да не заспи. В един момент влязоха Унюк и Алекс и след тях влязоха Джей и Кийра. Всички станаха без Таемин.
-Какво става?-попита пръв Кай.
-Седнете и ще ви обясним.-кимна Кийра.
Всички я послушаха. Кийра и Джей си взеха два стола и седнаха пред тях. Всички зачакаха.
-Джей започна пръв.-Таемин,заради твоята постъпка Корените искаха да те накажат,-Таемин сведе глава.-но Текйон и Юри решиха да вземат твоето място.
-Моля?-учуди се Таемин.
-Текьон сам се предложи,но Корените решиха,че не е достатъчно и тогава Юри предложи себе си.-каза му Кийра.
-Бъди им благодарен.-каза Джей.-После ще се сбогувайте с тях.-Джей погледна Кийра.
-Ще живеем заедно на границата между нашите територии. От нас се изисква да ви тренираме двойно,защото следващият път,в който се изправим срещу Паладините не трябва да убием четирима,а всичките.-каза сериозно Кийра.
-Ами Лухан?-извика Сехун.
-Сехун,това...-започна Джей.
-Ще оставиш и собственият си брат ли да умре?-изкрещя Сехун.
-После ще поговорим за това.-отвърна му Джей.
-Не ще говорим сега.-изправи се Сехун.
-Престани.-казаха Кай и Лей.
-Не стига,че ви спасихме от строгите закони на Корените,а и се пазариш за врага ни.-извика Джей.-Не знаете какво е да сте на наше място,така че седни и помисли върху това,което каза.
-Поне Лухан е жив,а не мъртъв както се предполагаше.-обади се Кийра.
-Ти пък какво знаеш вещице?
-Всичко,което го пише в докладите за теб и него и повярвай има неща,които едва ли знаеш.-погледна го остро Кийра.
Сехун се ядоса и излезе от стаята. Джей кимна на Лей и той го последва.
-Така мисля,че ви казахме всичко.-каза Джей.
-Въпроси?-попита Кийра.
-Във война ли сме?-попита Виктория.
-Да и ще бъдем заедно,докато не свърши.-кимна Кийра.
-Успокояващо.-промълви Кристал.
-Е опрявайте се,защото след  1 час максимум се прибираме.
***
Кийра отиде в другата стая. След нея влезе Кай.
-Добре ли си?-попи тя я.
-Да,защо?-усмихна му се.
-Няма нужда да се преструваш всички се чувстваме така.
-Как можахте да го последвате? Как можахте да го оставите ... как можах да не се сетим,че го няма?
-Джунсу се пожертва.Той си беше такъв.Не трябва ли ти да ме успокояваш?
-Да,но аз съм лидера и ... трябваше да го предвидя и ...
-Хей...
Кай отиде при Кийра,която щеше да се разплаче,и я прегърна.
-По-спокойно,всичко ще се оправи.
-Мислиш ли? Загубихме един.
-А те четирима. Да не говорим колко са силно ранени и ще имаме време да се подготвим.
-Нали знаеш,че имат план щом се показаха.И те нямат някакви сили просто са наемници.
-Знам това,но ще ги победим.Виж сега сме заедно и сме по-силни.
-Добре успокояваш.-погледна го.
-Имам опит.-дигна рамене Кай.
-И аз така си помислих.
Кийра се дръпна от него и си легна на дивана.Кай се усмихна и седна на фотьойла.
-Ти току-що да не изревнува?-усмихна й се Кай.
-Мисля,че едва мога да те нарека приятел...-погледна го Кийра.
-Ясно...Добре почини си.
Кай дръпна Кийра,така че тя да легне на краката му. Без да усети тя веднага заспа.
***
Джей излезе от стаята и тръгна надолу по коридора.Алекс излезе също и го настигна.
-Какво има бонбон?-усмихна й се Джей.
-Трябва да използвам лабораторията.-каза сериозно Алекс.
-А да за противоотровата.Добре следвай ме.
-Алекс го спря.-Добре ли си?
-Какво искаш да кажеш?-още я гледаше весело.
-Кийра в момента се разкъсва,че не го е предвидила това...
-Да забелязах.
-А ти ... няма нужда да се преструваш пред мен!
-Какво очакваш да направя?Да се разрева и да потърся утеха в тялото ти?
Алекс се надигна на пръсти и го целуна леко.
-Ако така ще ме утешаваш,май ще трябва да жертваме още някой.
-Защо ми е нужно някой да умира,за да те целуна?
-Ами ... за първи път се престрашаваш да ...
-Просто обмислям какво ще стане и въобще дали си сериозен или дали...
-Ясно,ти си мозъка,а аз мускулите.-прегърна я.
-Не съм казала,че има ,,Ние“.
-Значи избираме втори вариант и той е ... ще си играем един с друг и няма да има сериозна връзка. Ако е така предупреждавам те много ще ми е лесно и ...
-Кой е казал,че съм лесна?
-И коте,ако ще играем така трябва да се научиш да се целуваш.
-Ти ...
-Да,аз професор Джей Парк ще ви научи как да се целувате страстно и как да възбуждате отсрещният. Може да експериментирате с мен,но след като си научите уроците.Първият е ... –притисна я към себе си и се наведе.-Щом ще целувате просто,защото ви е скимнало трябва да покажете,че вие командвате и ...
-Това го мога...
-А-размаха пръст пред нея-Не на публично място...
-Знаеш ли смятам да почнеш с уроците чак като разбереш каква съм.
-Че това е ...
-Алекс се махна от него.-Да видим ,колко лесно ще ти е.
Алекс тръгна напред,а Джей направи физиономия,но я последва.
****
Ивон реши да излезе на терасата за чист въздух. Беше виждала много неща в живота си,но никога не се бе шашкала какво сега. Питаше се защо реагира така като видя Джонг,все пак той бе я спасил. Идеше й да се разплаче. Никога не се бе държала така,а и по принцип е много силно момиче,но ...
-Добре ли си?
Ивон се обърна и видя Унюк да идва към нея.
-Да,защо?
Унюк и се усмихна и избърса сълзата,която бе успяла да се измъкне.Ивон замръзна на място.
-Спокойно няма да кажа на другите за проявената ти моментна слабост.
Това я накара да отвърне на усмивката.
-Ще замръзнеш тук.
-Да не би,когато Джей го няма ти да командваш.
-Да.Ти ли си заместничката на Кийра?
-Не,Алекс е.Аз съм прекалено импулсивна и лесно избухваща.
-Но пък си силна и в двата смисъла и всяваш страх,когато поискаш.
-Да,но тихите води са най-опасни.
-Мисля,че и ти си била такава.
Двамата се усмихнаха. Унюк и подаде чаша с шоколад.
-Ще вляза,за да ти донеса одеяло.
-Няма нужда.
Двамата погледнаха към вратата,а Джонг седеше там с едно одеяло. Веднага Ивон се приготви за атака,незнайно защо.Той дойде до нея и я зави и изгледа няколко пъти Унюк.
-Би ли ни оставил на сама искам да говоря с нея.
-Да,но аз не.-махна одеялото.-а и няма какво да ти кажа.-тя тръгна.
-Какво си и направил?
-Не знам.
Ивон влезе вътре и седна на дивана.След минута се появи Унюк с одеалото и я зави.Тя му направи място и заспа.
***
Таемин дишаше тежко.Кристал чистеше потта от челото му.От време на време той трепереше.
-Спокойно Алекс ще ти помогне.
-Мисля,че си го заслужавам.Мисля си,че Джей нарочно я бави,за да ми го върне.
-Знаеш,че не би го направил.
-Не го познаваш.Все пак ме е спасил от по-гадните наказания на Корените,но това не означава,че ще мина без наказано. Страшно го обидих като се разбунтуваха.
-Ти не си се бунтувал,просто избра любовта пред едното правило и да ти кажа честно ако не беше ти щях да съм аз.
-Затова те държаха далече от нея, нали,за да не можеш да видиш как страда и да не направиш нещо нередно.
-Но явно не са предвидили теб.
-По принцип съм послушен и аз най-много изпълнявам и затова ме слагат с ,,лошите момчета“,за да им вдъхвам разум,но нещо явно съм...
-Влюбил си се и си решил да защитиш момичето си.
-И току-що спечелих сестрата на моя страна.
Двамата се засмяха,но после Таемин се закашля.
-Крис,почини си.Аз ще се оправя и без теб,минавал съм  и през нещо такова и друг път и ако не и през по-гадни неща.
-Какво ще ми направи едно безсъние.
-Лягай.
-Добре.
Двамата с Таемин заспаха.
***
-Как може да си такъв?Не искаш ли Лухан да се върне отново?-извика Сехун.
-Не си избрах мястото,където ще заговорничиш,а и Лухан сам избра да отиде при тях.-каза спокойно Лей.
-Аз прекарах повече време с него и ако не помниш аз бях в най-големият шок от всички ви.Това не може да е Лухан,ясно.
-Сехун...
-Като се бихме той не ме позна. Аз му бях като брат,а той...
-Знам,че не ти е приятно.Ще намерим някакво решение.
-Ти сериозно ли? Не чу ли Джей. Великият ни лидер даже за собствения си брат не го е грижа.
-А искаш ли да си припомним брат му какво ни причини?Колко информация издаде,как разруши базата ни,как накара половината от съюзниците да минат на другата страна,как ни използва за опитни зайченца...
-Да спомням си,но Лухан не е такъв.-усети се тъга и отчаяние в гласа му.
-Само дето издаде информация за базата ни и два дни по-късно ни атакуваха,а той просто стоеше отстрани и наблюдаваше как се мъчим и май тогава ти най-много страда.-появи се Кай и говореше с суров и студен глас.
-Кай,недей...-започна Лей.
-Това не беше Лухан.-отсече Сехун.
-И как ще го докажеш?-попита Кай.
-Престанете и двамата. Сехун,искам да се успокоиш и да помислиш над разговора ни и да си спомниш какво са ни причинявали Паладините. Кай,остави го за малко сам.-каза Лей.
Кай кимна.Изгледа Сехун и двамата с Лей си тръгнаха. Сехун заблъска наоколо докато не му се разкървавиха ръцете.Изведнъж усети присъствие и се трансформира.
-Хей,аз съм.-появи се Бекхюн.
-Какво искаш?-отново си беше нормален.
-Трябва да говоря с теб.Свързано е с Лухан и Паладините.
-Какво можеш да направиш ти?
-Мога да ти помогна.
-Слушам те.
***
-Е, как си?-попита я Крис.
-Добре съм,благодаря.Не знам какво щях да правя ако не беше ти.-Усмихна му се Виктория.
-От давана не се бяхме виждали.Мисля,че от ...
-От извънредната ни мисия в Кирай. Леле мислех,че си ме забравил.
-Мислиш ли,че мога?-придоби сериозно изражение.
-Значи съм ти влязла под кожата.-усмихна се по-широко тя.
-В първия момент не те познах,но после...
-Знаеш къде съм,но не се появи.-усети се тъга в гласа й,макар усмивката й.
-Мислиш ли,че съм имал възможност?Пращаха ме по мисии и трябваше да си извоювам с доста труд поста си,на който съм в момента.Преди месец се върнах от мисията си.-повиши тон Крис.
-Явно си залюбвал други девойки.
-Спасих няколко...
-Естествено,ти все пак си мечтата на повечето жени.Ще е интересно да те видя на бял кон.
-Да не ревнуваш?-усмихна й се Крис и се приближи до нея.
-Я се разкарай.
-Не мисля,че това е съкровеното ти желание.
И я целуна.
-Мисля,че мога да помоля да останеш тук.
-Става.
***
-Добре Таемин вземи това.-Алекс му подаде една чаша.-След около един час ще си здрав.
-Говорих с Корените и Виктория остава.-каза Кийра.
-Защо?-попита Ивон.
-Нейно желание.-вдигна рамене Кийра.
-Значи ние ще тренираме и ще се подготвяме...
-А тук Текьон,Юри,Виктория и Крис ще сформират таен отбор,който ще ви помага.Можем да включим и TVXQ. –каза Оню.
-Защо се кръстиха като DBSK?-попита Кай.
-Защото приличали на тях,както и да е.Може да се прибирате.-каза с усмивка Оню.
-Добре.-казаха всички.