Гаджето ми направи пица и още нещо...

 

Със Bling Jonghyun(SHINee)

 

Джонгхьон беше направил вечеря, с малко помощ, за да се извини.С половинката си не се бяха чували от една седмица, защото бяха много заети.По принцип тя му оставяше по 20 или повече пропуснати на ден или той на нея,но този път за цялата седмица имаше само 7. Той си мислеше,че е бясна и затова се подготвяше за сериозен разговор, а и искаше да разбере с какво толкова се беше занимавала,че да не му обърне нужното внимание. На вратата се звънна. Джонгхьон си оправи ризата и отвори.Насреща му стоеше стройно момиче,което беше облякло бял елек,а отдолу блуза с леко деколте.Късата й пола подчертаваше коленете й,а високите токове и вързаната й коса с два пуснати кичура и придаваха сладък вид. Джонгхьон се усмихна,когато видя приятелката си и я покани.Тя му отвърна и влезе.Ива подаде якето си.

-Няма ли да си свалиш и елека.В къщи е топло.

-Аз ще преценя,но иначе благодаря.

-Какво ти има? 

-В добро настроение съм спокойно.

-Нима?

-Какво искаш да направя?

-Не сме се виждали или чували от седмица.До колкото те познавам си много ревнив човек и няма да допуснеш да ми се размине.

-Да,но ти искаш да ти се размине и затова правиш и тая вечеря.Спокойно не ти се сърдя,вече свикнах.

-Как така?Та аз даже репетирах.

-Е жалко,че е напразно.Айде,че съм гладна.(тя направи крачка,но Джонгхьон сложи ръката си на стената)

-Какво е станало през седмицата?Имам само 7 пропуснати от теб.

-Нищо не е станало просто си намерих занимание.

-И да не ми напълниш телефона с пропуснати?И с какво толкова се занимава.

-Ами нали знаеш,че сега очаствах в един сериал като второстепенен герой и там участваше...

-Господин Шиуон.

-Да и ...

-Ти е омаял главата,че чак не си могла да ми звънеш.(каза с ядосан тон накрая)

-Е чак да ме е омаял.Просто два дена репетирахме ...

-До колкото знам имаш целувка с него.

-Но и разговор.

-Да,но за жените не е ли по-интересно друго?

-Оф ще ме оставиш ли да довърша?Както казвах с него репетирах два дена,но не се получаваше на снимачната площатка.Разбра,че ми е неудобно с него ...

-Защото си имаш гадже,който е много по мусколест,секси,забавен и по-добър певец, да продължи.

-И ме покани на кафе, отидохме на кино, на ресторант и след това отидахме у тях...

-МОЛЯ?

-За да репетираме!

-И защо у тях?Не може ли някъде другаде?

- Джонгхьон не съм лесна жена.

-Знам това все пак те свалях 5 месеца.

-Ти да не мислиш,че...

-Ами той само да си саблече ризката и вече ще си негова.

-Виждала съм те без риза,но не съм си помисляла за такова нещо.

-Не мисля така.

- Джонгхьон!

-Добре добре.Значи си била заета с господина.

-Да.Но и ти не си останал без компания.

-Какво имаш предвид?

-Ами там бяха Kara,IU,бифшата ти.

-Ти да не мислиш...

-Не но просто не ми беше приятно особено,когато водещия ви задаваше такива въпроси като ,,Като останете на саме неудобно ли ви е?“ или ,,Изпитвате ли още чувства един към друг?“ за къв се мисли тоя?

-Ау някой май ревнува.(и се притисна Ива към вратата)

-Ми как няма да ревнувам все пак сте били заедно.

-И какво от това?Аз вече не чувствам нищо към нея.(приближи се още)

-Да, но ... сте били заедно и ти си си я избрал и не се знае дали отново ще прехварчи някаква искра между вас.

-През цялото време милих единствено и само за теб.

И най-накрая постигна целта си. Джонгхьон долепи устни към нейните. Ива не се остави на красавеца,но той спусна ръка по бедрото й.Това нежно докосване я накара да изтене тихо,но достатъчно,за да може той да си вкара езика.След това Ива се отказа да води битка с професионалиста. На Джонгхьон му хареса това и се притисна още повече към нея. Накрая се отделиха един от друг, за да си поемат въздух. Ива малко почервеня,а Джонгхьон се усмихна от извоюваната победа. 

-Аве хора изчакайте поне да си тръгнем.(каза Кибум докато си вземаше якето)

-Защо ги прекъна?Бяха много сладки.(усмихна се Теймин)

-Не ги ли видя?Не Кибум ги прекъсна,а недостика на въздух.(обясни Мино)

-Аве ние не трябваше ли да се измъкнем незабелязано?(попита Оню)

-Да,но някой бяха любопитни.Все пак не бяхме свидетели на другата му връзка.(обясни Кибум)

-А сега можете ли да се разкарате, защото Ива хептем се засрами.(повиши тон Джонгхьон)

-Бихме,но вие задръствате входа.(каза Мино като посочи вратата)

-Оф...просто си вървете колкото се може по-бързо.(каза Джонгхьон като хвана Ива и я заведе в хола)

-И ако ще правите неща само с предпазни мерси.Има колкото искаш в чекмеджето ти.(предопреди Кибум)

-МОЛЯ?(изкрещя Джонгхьон)

-Да.С Калина сложихме за всеки случай.

-О господи разкарайте се.(метна една възглавница Джонгхьон)

-Е бивали така?С това нещо ще ви е по-удобно,когато го правите особено ако е на земята.(вдигна възглавницата Калина)

-Я...(изкрещя Джонгхьон)

-Бързо в асансьора.(бутна я Кибум)

Джонгхьон отиде и заключи вратата. Взе възглавницата и я остави на дивана.

-Извинявай.

-Викнал си цялата група и Калина само заради една пица?

-Ами не мога да готвя.

-Да позная само виното е от теб.

-И романтиката.

-Сериозно? И какво включва тя?

-Всичко без музика.Момчетата я избраха.Както и филмите.Страшните са от Мино,а романтичните от Кибум.

-Ясно.Тоест остава виното,разговорите и целувките.

-Ако искаш можем да минем на третото.

-Мечтай си.Давай пицата,че умирам от глад.

Джонгхьон сервира три пици.Едната беше напълнена с кашкавал,другата с гъби,а третата с шумка.Ива пробра от всичките и много ги хареса.Естествено,защото ги бяха правили Калина и Кибум,но на нея не и пукаше особено.След като се нахраниха двамата се погледнаха и се пукнаха от смях.Тъй като двамата бяха отгладнели целите бяха в кетчуп и майонеза.

- Дино целия си се омазал.

-Както и ти.(каза презсмях)

Накрая се успокои.Преглътна последнта хапка и се доближи до Ива.Наведе се и облиза кетчупа,който беше останал по бузата й след,което отиде към върха на носа й.Последното място беше кетчуп близо до устните й.Толкова много му хареса,че за финал облиза устните й.Накрая се изправи и заяви:

-Готово.

-Да можех да го свърша и сама.

-Не мисля,че ще можеш да стигнеш носа си.

-С език не,но със салфетка да.

-Ти няма ли да направиш същото?

-Не. Да не си бебе?

-Хайде де.(бутна я)

-Не.

-Моля.(и я погледна с големите си кафеви очи)

-Оф,ела.

Той се приближи и затвори очи.Но не усещаше нежните устни или малкия й език,а грапавата хартия.Докато се усети Ива беше приключила с него.Той се нацупи и застана в края на дивана.

-Какво ти става?

-Нищо.

Изправи се все така нацупен и отиде до големия прозорец,който имаше гледка към града.След минута-две Ива го прегърна откъм гърба и му подаде чаша с вино. Джонгхьон се усмихна и я пое.Отпи малко като продължаваше да гледа навън.

-За какво си мислиш?(реши да попита Ива)

-Колко хубаво си прекарваме и се надявам да имаме повече такива вечери.

-Колко си сладък.(прегърна го по-силно)

-Сериозен съм.Искам да сме повече време заедно.

-Ако го имахеме сигурно щеше да ни омръзне и щяхме да скъсаме.

-Не нямаше.Ако не беше СМ може би ...

-Щеше да си сега с нея.

-Не щяхме да сме заедно,но нямаше да е за толкова дълго.

(засмя се тихо)-Значи още година и всичко ще свърши.

-Напротив,сега съм по-сериозен и по-зрял.Ще направя всичко,за да сме заедно.

-Добре да не съсипваме ноща.(усмихна му се)

-Обещавам.(обърна се към нея и я целуна нежно)

-Леле...когато човек ти даде чаша с вино се променяш коренно.

(забил поглед в земята се усмихна накриво,след това вдигна глава и отметна бритона си)-Мислиш ли?

-Сега какво следва в програмата?

(Измъкна се от прегръдката като се разтегна,а след това върна погледа си към нея)-Филми.

-Страшни,нали.

-Иначе няма да е интересно.

През целия филм Ива беше залепена за Джонгхьон.Даже на някой сцени или забиваше нокти или скриваше глава в бицепса му.За него това него това не беше проблем,защото Ива не обичаше дългите нокти.След филма тя трепереше.

-Май филма беше в повече.

-Какво?А... не ...спокойно.

-Вече е прекалено късно,за да се прибираш, а и ще умреш от страх,а и не си спомням къде сложих ключа.

-Ам ... добре.

-Спокойно.Това не е реално.А и аз съм тук.

-Добре.

-Иве(приближи се към нея) искаш ли ... (сега лицата им бяха на сантиметри разтоние) да правим телефони клопки?

-Какво?

-Хайде ще е забавно.Хайде хайде.

Взе телефона и първият,който видя беше Унюк.:

-Ал...ло(каза сънено)

-Здравейте.(каза с преправен глас)Искам да ви кажа,че се обаждаме от полицията.Прибрахме колата ви.

-Моля?Та аз не съм я карал от два дена.

-Няма значение.Вдигната е.

-Моля?Аве защо сега ми го казвате?

-Защото сега решихме.Ало...(беше затворил)

-Това беше скучно я пробвай с Калина.(подаде телефона)

-Ало.

-Извинете да не ви прекъсвам?

-Не.Кажете.

-Моля изслушайте това обаждане и изпълнете нужното иначе ще ви се случи нещо опасно.

-Моля?

-Трябва да вземете нож,да излезете навън с него и да започнете да виката ,,Дух ела.“ И нетрябва да спирате така до сутринта.В противен случай ще се появи духа и ще ви убие.

-Какво?Аве я се разкарайте.(и затвори телефона)

-Май не се получи.

-Спокойно.

Изведнъж телефона звънна от непознат номер.Ива вдигна:

-Ало...

Но отсреща се чуваше само тишина.

-Ало...

И изведнъж се чу срашна музика и писък.Ива изкрещя и изпусна телефона. Джонгхьон също се стресна,но го вдигна.Бяха затворили.

-Какво беше това.

-Номер.

-Мислиш ли?

-Да с Унюк го правихме.Ето виждаш ли това е неговия номер.

-Ох добре.Оф стига с тея глупости и да си лягаме.

-Добре.Ти ще си в спалнята,а аз на дивана.

След има-няма 15 минути двамата се оправиха и си легнаха,но Ива не можа да заспи. Леглото беше удобно и завивките бяха топли,но като знаеше,че любовта й спи в другата стая настръхваше,а и ароматът му се носеше навсякъде из стаята.Не можеше да заспи и затова стана и реши да направи нещо, в което винаги е била добра.Погледна гардероба.Тя беше моден дизайнер,а Джонгхьон се обличаше много добре,но никога не му беше ровела в дрехите.Затова светна нощната лампа и реши да изпълни една тайна мисия.Отвори внимателно вратата на гардероба.На лявата врата бяха закачени коланите му,а на дясната имаше няколко дрехи.

-Сигурно тези ще облече утре.(прошепна си)

В лявата част имаше ризи и сака, а в дясната бяха останалите му дрехи.Извади една от ризите.Той беше облечен с нея,когато се запознаха.Тогава носеше черни дънки,беше си навил ръкавите на ризата и беше сложил изискан часовник и за красота беше сложил едно сако. Беше много красив и когато се усмихна настрани краката й се подкосиха.След като се здрависаха той мина покрай нея и усети приятният му аромат.Същият този аромат се носеше сега и от ризата му.Ива настръхна,усмихна се леко и прибра на мястото й.

-Май съм ти направил голямо впечатление с тази риза.

Ива се обърна и забеляза Джонгхьон да се подпира на шкафа.Светлината беше лека,но забеляза усмивката му.

-Ти не спиш ли?(попита Ива)

-Не можах и реших да надникна докато спиш,но те заварих да ми ровиш в нещата ми.

-Извинявай.(Ива затвори гардероба)

(Джонгхьон се засмя)-Няма нищо.Все пак ме предопредиха,че това ти е навик.(започна да се приближава към нея)

Ива сведе глава,защото се получи малко неудобно. Джонгхьон се беше приближил достатъчно.Отмести един кичур от лицето й. След това ръката му се спусна до брадичката й и леко я повдигна.Забеляза,че Ива се беше зачервила леко и това го накара да се усмихне още повече. Наведе се и я целуна нежно.След това се изправи и за минути двамата се изгубиха в очите си.Накрая Ива се повдигна на пръсти и го целуна. Джонгхьон и отвърна страсно.След като се отделиха един от друг. Джонгхьон попита:

-Може ли да остана при теб?Просто не знам кога друг път ще ми се отдаде възможност да съм толкова близо до теб.

-Добре.Но ... може ли да ми дадеш нещо, с което да се преоблека,защото ми е малко страно да спа с тези дрехи.

(Джонгхьон се усмихна первезно)-Ще ти дам ризата.

-Защо точно нея?

-Много си я харесваш.Ето.(Ива го гледаше накриво)Какво? Да не искаш аз да те преоблека?

-Няма нужда.(взе ризата)Няма ли да излезеш?

-Не искам да пропусна гледката.

- Джонгхьон.(повоши тон)

(засмя се)-Само се шегувах.Излизам.

Докато я чакаше му се прииска да погледне,но не посмя.

-Добре,влизай.

Когато влезе едва си задържа устата затворена.Тази риза на него му седеше добре,но на Ива и седеше перфектно.Толкова му се искаше да я разсъблече,но така изглеждаше още по сладко и невино от обикновеното и слава богу си разкара тези первезни мисли от главата.

-Изглеждаш много сладко.

-А аз защо не мисля така?

-Незнам.

-Первезник.Да бях си останала с другите дрехи.

-Да,но не го направи.Хайде да си лягаме.

Ива легна накрая на леглото нацупена. Джонгхьон се усмихна и си я придърпа към себе си,а тя се гушна в него.Той започна да я гали по косата и накрая запя тихо:

Колкото по-близо е сърцето ми до теб,

Толкова по-прекрасен е светът.

Ако и ти усещаш това вълнение,

тогава, ще останеш ли още мъничко?

Любовта ни ще те кара винаги да се усмихваш.

Прекрасната ти усмивка озарява цялото ми същество.

Любовта ни ще те кара винаги да се усмихваш.

Сега ми подай ръка и хвани моята.

Остани до мен, погледни ме. 

Ще се доближа до теб, малко по малко. Остани до мен, погледни ме. Искам да съм по-близо до теб. Остани до мен, пази ме. Искам да съм най-добрият в твоите очи.

-Stand by me.

-Да.Хубава ли е?(продължаваше да гали косата й)

-Много.Особено в сериала.

-Да,но май Оню пее повече.

-Е сега.

Джонгхьон спря да я гали.Обърна се към нея и започна да оглежда вляка частица от лицето й.Където се налагаше отместваше нежно меката й коса.Сега се намираха на сантиметри разтояние като отново се бяха изгубили в очите си. Накрая Джонгхьон не издържа и я целуна нежно.Отдели се едва с милиметри от устните й, колкото да види очите й.После усети Ива да обгръща с ръцете си врата му и да го притиска колкото се може по-близо към нея. Джонгхьон й отвръщаше страстно като леко спусна ръцете си по талията й.Ива отпусна хватката си и започна да разучава гърбът му. Фанелата му й пречеше, затова реши да я отстрани. Джонгхьон усети накъде отиват нещата и затова започна бавно да надига ризата. Той се отдели от нея и започна да минава по местата,от където беше минал с ръцете си преди малко. От тези ласки Ива издаде тих стон и настръхна. Джонгхьон се усмихна,но продължи до врата й като остави няколко смучки по корема й.Ива не спираше да издава тихи стонове.Той стигна до врата й, а след това до устните й.След поредната страстна целувка, те се отлепиха един от друг,за да си поемат въздух. Джонгхьон беше останал само по дънки,а Ива само по бельо.Той се изправи и разкопча колана,а след това и дънките си.След това я хвана през кръста и я изправи на колене. Джонгхьон започна да целува слепоочията й, а след това носа,челото и бузите.В това време разкопча сутиена и смъкна гащичките й.От лицето й се спусна към врата,а после към ключицата. Едната презрамка я махна със зъби,а другата с леките си докосвания.В това време Ива спусна ръка през стегнатия му корем до боксерките.Леко докосна подутината му,от което той издаде тих стон. Джонгхьон нежно я спусна надолу и се оказаха в старото полужение.Започна да целува врата й,с едната ръка минаваше по талията й,а с другата отвори чекмеджето и изкара един презерватив.Ива го хвана за брадичката и го придърпа до устните си.Докато се целуваха Джонгхьон отвори пакетчето и го сложи до върха на пениса си.След това усети ръката на Ива да хваща презерватива и да му го слага по дължината.Това плавно действие го накара да издаде лек стон.След това двамата се отделиха, за да си поемат въздух и тогава Джонгхьон промълви:

-Говова ли си?

-Да.(погледна го в очите)

-Ще бъда колкото се може по-нежен.

- Джонгхьон ...

-Какво?

-На теб ... за ...

-Ти си първата и единствеата,с която бих желал да го направя.

След,което Джонгхьон сложи коляното си между краката й,за да си направи вход.След,което се намести и започна бавно да влиза в нея.Ива стисна чаршафите и издаде силен стон. Джонгхьон продължи да навлиза като се стараеше да е по-нежно.Стоновете на Ива се увеличиха и накрая гърбът и се изви.Той изчака докато тя свикнеше с размера му и после започна да се движи бавно. И двамата издаваха стонове и дишаха тежко. В началото ги болеше,но след това свикнаха.Ива намали стоновете и те вече не бяха пискливи,а дълбоки.Той прие това за знак да забърза темпото.В един момент Ива започна да по-силен,а след това по-слаб.За него беше лесно да намери онова местенце,от което Ива се побъркваше.Те двамата издаваха сякаш в такт стоновете си и накрая свършиха. Джонгхьон се отдели от нея и легна настрани. И двамата дишаха тежко,но се наслаждаваха.Накрая той придърпа Ива към себе си и двамата заспаха сгушени един в друг.