Код ,,Червено"! 7eп.

Кай влезе в рибарския магазин.
-Здравейте.-усмихна се Юнхо.

-Кай от Демоните.-каза му сериозно.
Без повече въпроси Юнхо направи същото както с Юри,Текьон и Джун.К. Като стигнаха базата Кай веднага отиде при Крис.
-Трябва веднага да говоря с Джей и лидерите ви.
-Какво се е случило.-дойде Оню.

 

 

-Нещо сериозно ли е?-попита Крис.

 

 

-Кай ... –дойде Джей Парк-Kакво е станало?
-Таемин ... той ще нападне Паладините. Всички тръгнаха след него,а мен пратиха тук.-каза му Кай сериозно.
-Добра работа.-кимна му Дже-почини си и след това се върни.
-Добре.
Всички тръгнаха,а Кай не знаеше на къде да ходи.Някой го хвана за рамото.
-Кай .. какво правиш тук?-попита Кийра.
-Аз .. Таемин ще нападне Паладините. Пратиха ме тук,а останалите тръгнаха след него.
-Ужас.Е поне Джонг и Ивон свършиха нещо заедно.-усмихна се тя.
-Може би.-подобри му се настроението.
-Добре.Да отидем в ,,съдебната зала‘‘ и да видим какво ще измислят нашите велики умове.-каза Кийра и тръгна напред.
Оню,Лийтук,Джей,Кийра,Кай,Джунсу,Юри и Текйон влязоха в кабинета.
-Какво правят тези тук?-попита Лийтук.

 

 

-Те са част от отбора.-кимна Кийра.
-Какво ще правим?-смени темата Оню.
-Според мен трябва да тръгнем след Таемин.-каза Текйон.
-И вие ли?-повиши тон Лийтук.-Не разбирате ли,че това дете прецаква всичко.Прекалено импулсивно е.
-Успокой се.-каза Джей.-А и Унюк е там.Ще го спрат.
-Когато ти не си там,никой не се държи прилично. Унюк беше болен от ЛЮБОВ.-натърти Лийтук на последната дума.-Мислите ли,че ще можете да го спрат?
-Според мен трябва да отидем с тях.Ако стане битка поне ще имат подкрепление.Може да помогне това.-заяви Кийра.
-С какво да помогне?-попита Оню.
-Ще разберем дали там е базата им.Ще разберем колко са и може би ще убием някои.-каза Кийра.
-Това не е сигурно,а и може просто да ни причакват там.-каза Оню.
-Ако си мислиш,че ще седя тук и ще чакам приятелите ми да се обадят и да ми кажат новините просто грешиш.-каза Кийра и излезе.
Кай и Текйон я последваха.
-Аз съм на същото мнение.-заяви Джей.
-Само внимавайте.-каза Лийтук.
-Добре.-кимна Юри.
И останалите излязоха. Бекхюн влезе.
-Какво става?
-Не те засяга.-скастри го Лийтук и излезе.
-Не му обръщай внимание.-усмихна се Оню и излезе.
Джей Парк влезе в библиотеката.Алекс беше седнала на земята.
-Ние заминаваме.-каза той и я целуна по челото.
-Какво? И аз идвам.-изправи се.
-Не!Прекалено изморена си.Не си спала няколко дена като хората.Не си готова за битка.
-Напротив.-тръгна напред.
-Джей я спря.-Прекалено опасно е и няма да мога да те пазя.
-И преди теб съм се била.Мога да се пазя.-отдръпна се от него Алекс.
-Да,но не си била в такова състояние,а и ще ви трябват силите ми.-кимна Алекс.
-Джей въздъхна.-Стой или до Текйон или до мен.Не искам да вършиш глупости.
-Добре.-усмихна му се Алекс.
-Е гати реакцията.-из мрънка Джей Парк.
-Какво?-учуди се Алекс.
-Когато ме разубедиш и веднага усмивката е цъфнала на лицето ти.Това ти е първия и последен път.
Хвана я за ръката и тръгнаха напред.Алекс се усмихна,но продължи с него.Когато излязоха той я пусна.Взеха оръжия и тръгнаха.

 

***

 

Таемин препускаше напред.Не се интересуваше къде отива.Знаеше как изглежда сградата и малко му оставаше да я стигне.Изведнъж някой му попречи пътя.
-Таемин ... 
-Джонгхюн.-той се шокира.
Джонг не се виждаше,защото беше в сянка. Таемин единствено виждаше очертанията му.
-Дръпни се.-изръмжа той.
-Няма.Нямаме заповед да нападане.
-Но Сули умира.Аз .. не мога да го допусна.
-Заслепен си от нея.Съвземи се.Сигурно и тя е искала да те спре.-извика Джонг.
-Ако не се дръпнеш нямам друг избор.-Таемин се подготви за атака.
-Щом искаш по трудния начин,но ще трябва да се биеш с още 6.
След като каза това,Таемин видя как си отваря очите и видя червените му очи.
-Хайде Таемин. Да не го правим трудно.-появи се от дясно Унюк.
-Така ще е по-добре за всички,все пак всичките сме демони.-каза Сехун,който беше в ляво от него.
-Моля те Таемин. Тази битка ще е по-жестока от тренировките ни.-обади се отзад Лей.
Таемин беше обграден. Усети,че три вещици са на три дървета и те са направили малък кръг.
-Не мога да повярвам,че ще използвате сила срещу мен.-из мрънка Таемин.
-Нямаме друг избор.Такива са правилата.-каза Джонг.
-Очаквах го от Сехун и Унюк,но никога от теб Джон или Лей.-каза Таемин.
-Съжалявам.-усети се тъга в гласа му.-Но и ти винаги си се подчинявал.
-Тука излъга.-каза тихо Сехун.
-Ти на чия страна си.-извика Блинг.
-Това щеше да каже Кай.-обади се Лей.
-Прави сте.-кимна Унюк.-А и Таемин и ти никога не сте били послушни.
-Благодаря ти Унюк. Много ни помогна във вразумяването на Таемин.-каза с ирония Блигн.
-Ти си идиот,а се опитваш да вразумяваш приятеля си.-извика Ивон.
-Я мълчи там,жено.-извика Блинг.
-Моля?-учуди се Ивон.
-Абе ние не трябва ли да се бием?-попита Виктория.
-По отплеснаха се малко.-каза Кристал.
-Не е малко.-заяви Таемин.
-Таемин да не го правим по трудния начин.-каза Джонг.
-Трябва да я спася.-каза тъжно Тае.
-Хайде да се приберем и да измислим нещо.-предложи Вик.
-Не!-каза категорично Тае.
-Тогава няма да имам друг избор.-въздъхна Джонг.
-Може да се съюзим.Така ще ги победим.-погледна ги Тае.
-Кристъл отиде до него-Съгласна.
-Кристал...това,че е твоя сестра ... просто...-опита се да обясни Ивон.
-Моля ви се.-погледна ги мило Кристал.
-Не мога да не я защитя.-застана до тях Дейна.
-Дейна...-започна Лей.
Те двамата се спогледаха и Лей застана до Дейна.
-Щом ще се подкрепяме.-Джонг тръгна към Тае.

-С удоволствие ще ти сритам задника.-обади се Ивон.
-Джонг използва силите си и застана зад нея-Ти идваш с нас.
-Моля?-погледна го Ивон.
-Джонгхюн...-извика Унюк.
-Стига де.Може би ще спасим Сули.-повиши тон Ивон.
-Нека бъдем оптимисти.-каза Дейна.
-Каза го най-големият песимист.-обади се Ивон.
-Тая уста не я ли затваряш?-ядоса се Джонгхюн.
-Не тя не знае такова нещо.-отговори му Дейна.
-24 часа е отворена,даже докато спи.-усмихна се Кристал.
-Дам проветрява си я.-добави Викс.
-Абе ей.-сопна се Ивон.
Момчетата се засмяха и Ивон се изчерви.
-Хайде да тръгваме.-каза Таемин.
-Добре,среща там.-каза Джонг.
-Трябва да се движим заедно,защото...-Блинг прегърна Ивон през кръста и тръгна-може да е опасно.-каза Унюк.
-Те двамата са направо...-усмихна се Лей.
-Хайде да отиваме да спасим гаджето на Тае.-обади се Сехун.
-Кай щеше да каже:,,О господи,Сехун ти проговори.“-усмихна се Лей.

 

 

 

-Благодаря ти Лей.-Сехун го погледна и тръгна.

 

 

 

 

 

-Как може да мълчи и да е толкова сериозен?-из мрънка Тае.
-Намирам го за привлекателен.-каза Кристал.

 

 

 

-Хайде.-каза Лей.
,,Спокойно Сули. Определено ще намеря противоотровата.Ще те спася.‘‘-помисли си Таемин.

 

 

Код ,,Червено" 5еп.

Таемин остави Алекс и Сули сами.
-Това ще ми помогне ли?-попита Сули с губещ глас.
-Не.-отговори й тъжно Алекс-Но ще забави действието и може да спре болката.-кимна енергично Алекс.
Сули се усмихна.Алекс бавно започна да нанася крема,който беше направила преди малко. Сули изпищя от болка. Таемин мигновено влезе в стаята.Алекс само му кимна и започна да я превързва.Изведнъж Сули дръпна Алекс към себе си:
-Това ... заразно ли е?
-Не.Спокойно няма да се зарази.-тя се изправи-Сега ако ме извините трябва да отида при другите.

***

Алекс влезе в кабинета и завари всички седнали и замислени.
-Какво...-започна тя.
-Още не са се обадили от Корените,а вече е трябваше да са пристигнали.-каза Джей Парк.

 

 

***

Джунсу,Текьон и Юри намериха базата.От пред беше Юнхо.

-Момчета.-прегърна Текьон и Джун.К,Юнхо-Здравей Юри.-само й се усмихна
-От давна не сме се виждали.-каза Текьон.
-Дам.-кимна Джун.К.
-Имаме работа за вършене.-напомни й Юри.
-Вярно.-каза Текьон.
-След мен.-тръгна Юнхо.
Те влязоха в магазинче за риба. Юнхо отиде до една от стените и махна една въдица.Набра код и се отвори врата.Тръгнаха надолу по стълбите.Включиха се няколко лампи.Накрая стигнаха друга врата.Юнхо отново набра код.Пред тях се разкри малък коридор,където пазеше Чангмин. Той дигна глава от книгата си.
-Добре дошли.

 

-Мерси.-отговори набързо Юри.
-Както винаги ми отговаря кратко и точно.-усмихна й се Макс.
-Бързаме и вие знаете защо.
Чангмин кимна.Дръпна надолу ръчката до себе си и се появиха три врати.На тази в лято пишеше ,,Библиотека“В дясно вратата пишеше ,,Оръжия“,а тази зад Макс беше с надпис ,,Информационно табло“.
(Чангмин отвори вратата)-Очакват ви.
Юри влезе първа и останалите след нея. Чангмин остана на поста си.
-Мисля,че от там нататък ще се оправите.(каза Юнхо)Трябва да се връщам горе.
-Добре.(кимна Текьон)
-Като свършим ще дойдем да си поговорим.(потупа го по рамото)

***

Тримата се озоваха в огромна зала пълна с компютри. Крис и Йесунг се разхождаха наоколо и гледаха екраните и записваха от време на време информация в папките си.

 

 

-Здравейте.

 

Тримата се обърнаха към посока на гласа.Това беше Оню. Беше в костюм и се усмихваше.Юри подаде плика.Той го пое.
-Ще се опитаме да направим каквото можем,а сега си намерете място.-кимна Оню и тръгна.
-Не знам за теб Юри,но ние с Текйон ще отидем да видим Юнхо и Макс.-каза Джун.К.
-Добре.Аз отивам при Джесика.В библиотеката.-каза им Юри.
Тримата се разделиха.Те се видяха с приятелите си и си говореха за какво ли не.Накрая Бекхюн ги събра в един малък къбинент.
-Имаме лоша новина.-започна Оню.
-Не могат да разберат каква е тази отрова.Имат само предположения.-заяви Лийтук.
-И сега какво?-попита Юри.
-Джесика и Чен ще потърсят книгите,които могат да ни помогнат.Ще звънем на Кийра и Дже Парк.Те също могат да помогнат.-каза Оню.
-А ние какво да правим?-попита Текьон.
-Вие ще останете тук.Докато са нападали вас нападнаха и нас.Нуждаем се от повече хора и това ще сте вие.-каза Лийтук.
-Отказвам да се деля от групата.-заяви Юри.
-Имаме разрешението от Кийра,а и малко сближаване с другите няма да ти е излишно.-заяви Оню.
-Добре,с какво да помогнем?-попита Джунсу.
-Вие двамата отивате с Юнхо,а Юри е с Чангмин.-заяви Лийтук и двамата с Оню си тръгнаха.
Тримата нямаше какво да правят и ги последваха. Бекхюн остана сам.Набързо набра номер по телефона.
-Ало...не не знаят,от какво е отровата.Сега ще го пуснете ли?Но...добре.
Бекхюн затвори телефона и се върна към работата си да раздава информация.

*** 
 
 
 
 
 

Дже и Кийра се оправяха.Те вярваха на останалите,а и нямаше да се бавят много.Алекс влезе в кабинета.
-Кой ще командва от демоните?
-Унюк,но защо?-погледна я Дже.
-Защото аз отговарям за вещиците.-заяви гордо тя.
-Няма да предвиждате нищо,докато не се върнем знаеш това,нали.-усмихна й се.
-Да.-кимна тя.
Дже се приближи към нея.Започна да си играе с един от кичурите й. Няма ли да ти липсвам.
-Не.-излъга тя.
-Поне малко?-погали бузата й.
-Аз...
Вратата се отвори и Кийра влезе. Джей успя да се отдели от Алекс навреме.
-Вземаме Алекс.Тя много ще ни помогне.-заяви Кийра.
-Нямам претенции.Но кой ще командва?
-Ивон.
-Тогава и Джонг.
-Ще тръгваме ли?-прекъсна ги Алекс.
Кийра и Джей казаха последните си команди и тръгнаха с Алекс. Ивон много се зарадва като чу,че тя ще командва,но настроението веднага й се развали като чу за Джонг. Таемин много се ядоса.Според него това беше загуба на време,но никой не го слушаше.Той се върна в стаята бесен.
-Какво става?-попита Сули едва-едва.
-Джонг и Ивон командват.Алекс,Кийра и Дже отидоха в Корените.-отговори й най-просто.
-И защо си бесен?
-Защото е загуба на време.Направо да нападнем и да вземем противоотровата.
-Спокойно.Ще издържа до тогава.-и започна да кашля.
На Таемин му се сви сърцето,но нямаше какво да направи.Зави я и я целуна по челото. Сули през последните часове много спеше и на него това не му харесваше.

 

 

Гаджето ми направи пица и още нещо...

 

Със Bling Jonghyun(SHINee)

 

Джонгхьон беше направил вечеря, с малко помощ, за да се извини.С половинката си не се бяха чували от една седмица, защото бяха много заети.По принцип тя му оставяше по 20 или повече пропуснати на ден или той на нея,но този път за цялата седмица имаше само 7. Той си мислеше,че е бясна и затова се подготвяше за сериозен разговор, а и искаше да разбере с какво толкова се беше занимавала,че да не му обърне нужното внимание. На вратата се звънна. Джонгхьон си оправи ризата и отвори.Насреща му стоеше стройно момиче,което беше облякло бял елек,а отдолу блуза с леко деколте.Късата й пола подчертаваше коленете й,а високите токове и вързаната й коса с два пуснати кичура и придаваха сладък вид. Джонгхьон се усмихна,когато видя приятелката си и я покани.Тя му отвърна и влезе.Ива подаде якето си.

-Няма ли да си свалиш и елека.В къщи е топло.

-Аз ще преценя,но иначе благодаря.

-Какво ти има? 

-В добро настроение съм спокойно.

-Нима?

-Какво искаш да направя?

-Не сме се виждали или чували от седмица.До колкото те познавам си много ревнив човек и няма да допуснеш да ми се размине.

-Да,но ти искаш да ти се размине и затова правиш и тая вечеря.Спокойно не ти се сърдя,вече свикнах.

-Как така?Та аз даже репетирах.

-Е жалко,че е напразно.Айде,че съм гладна.(тя направи крачка,но Джонгхьон сложи ръката си на стената)

-Какво е станало през седмицата?Имам само 7 пропуснати от теб.

-Нищо не е станало просто си намерих занимание.

-И да не ми напълниш телефона с пропуснати?И с какво толкова се занимава.

-Ами нали знаеш,че сега очаствах в един сериал като второстепенен герой и там участваше...

-Господин Шиуон.

-Да и ...

-Ти е омаял главата,че чак не си могла да ми звънеш.(каза с ядосан тон накрая)

-Е чак да ме е омаял.Просто два дена репетирахме ...

-До колкото знам имаш целувка с него.

-Но и разговор.

-Да,но за жените не е ли по-интересно друго?

-Оф ще ме оставиш ли да довърша?Както казвах с него репетирах два дена,но не се получаваше на снимачната площатка.Разбра,че ми е неудобно с него ...

-Защото си имаш гадже,който е много по мусколест,секси,забавен и по-добър певец, да продължи.

-И ме покани на кафе, отидохме на кино, на ресторант и след това отидахме у тях...

-МОЛЯ?

-За да репетираме!

-И защо у тях?Не може ли някъде другаде?

- Джонгхьон не съм лесна жена.

-Знам това все пак те свалях 5 месеца.

-Ти да не мислиш,че...

-Ами той само да си саблече ризката и вече ще си негова.

-Виждала съм те без риза,но не съм си помисляла за такова нещо.

-Не мисля така.

- Джонгхьон!

-Добре добре.Значи си била заета с господина.

-Да.Но и ти не си останал без компания.

-Какво имаш предвид?

-Ами там бяха Kara,IU,бифшата ти.

-Ти да не мислиш...

-Не но просто не ми беше приятно особено,когато водещия ви задаваше такива въпроси като ,,Като останете на саме неудобно ли ви е?“ или ,,Изпитвате ли още чувства един към друг?“ за къв се мисли тоя?

-Ау някой май ревнува.(и се притисна Ива към вратата)

-Ми как няма да ревнувам все пак сте били заедно.

-И какво от това?Аз вече не чувствам нищо към нея.(приближи се още)

-Да, но ... сте били заедно и ти си си я избрал и не се знае дали отново ще прехварчи някаква искра между вас.

-През цялото време милих единствено и само за теб.

И най-накрая постигна целта си. Джонгхьон долепи устни към нейните. Ива не се остави на красавеца,но той спусна ръка по бедрото й.Това нежно докосване я накара да изтене тихо,но достатъчно,за да може той да си вкара езика.След това Ива се отказа да води битка с професионалиста. На Джонгхьон му хареса това и се притисна още повече към нея. Накрая се отделиха един от друг, за да си поемат въздух. Ива малко почервеня,а Джонгхьон се усмихна от извоюваната победа. 

-Аве хора изчакайте поне да си тръгнем.(каза Кибум докато си вземаше якето)

-Защо ги прекъна?Бяха много сладки.(усмихна се Теймин)

-Не ги ли видя?Не Кибум ги прекъсна,а недостика на въздух.(обясни Мино)

-Аве ние не трябваше ли да се измъкнем незабелязано?(попита Оню)

-Да,но някой бяха любопитни.Все пак не бяхме свидетели на другата му връзка.(обясни Кибум)

-А сега можете ли да се разкарате, защото Ива хептем се засрами.(повиши тон Джонгхьон)

-Бихме,но вие задръствате входа.(каза Мино като посочи вратата)

-Оф...просто си вървете колкото се може по-бързо.(каза Джонгхьон като хвана Ива и я заведе в хола)

-И ако ще правите неща само с предпазни мерси.Има колкото искаш в чекмеджето ти.(предопреди Кибум)

-МОЛЯ?(изкрещя Джонгхьон)

-Да.С Калина сложихме за всеки случай.

-О господи разкарайте се.(метна една възглавница Джонгхьон)

-Е бивали така?С това нещо ще ви е по-удобно,когато го правите особено ако е на земята.(вдигна възглавницата Калина)

-Я...(изкрещя Джонгхьон)

-Бързо в асансьора.(бутна я Кибум)

Джонгхьон отиде и заключи вратата. Взе възглавницата и я остави на дивана.

-Извинявай.

-Викнал си цялата група и Калина само заради една пица?

-Ами не мога да готвя.

-Да позная само виното е от теб.

-И романтиката.

-Сериозно? И какво включва тя?

-Всичко без музика.Момчетата я избраха.Както и филмите.Страшните са от Мино,а романтичните от Кибум.

-Ясно.Тоест остава виното,разговорите и целувките.

-Ако искаш можем да минем на третото.

-Мечтай си.Давай пицата,че умирам от глад.

Джонгхьон сервира три пици.Едната беше напълнена с кашкавал,другата с гъби,а третата с шумка.Ива пробра от всичките и много ги хареса.Естествено,защото ги бяха правили Калина и Кибум,но на нея не и пукаше особено.След като се нахраниха двамата се погледнаха и се пукнаха от смях.Тъй като двамата бяха отгладнели целите бяха в кетчуп и майонеза.

- Дино целия си се омазал.

-Както и ти.(каза презсмях)

Накрая се успокои.Преглътна последнта хапка и се доближи до Ива.Наведе се и облиза кетчупа,който беше останал по бузата й след,което отиде към върха на носа й.Последното място беше кетчуп близо до устните й.Толкова много му хареса,че за финал облиза устните й.Накрая се изправи и заяви:

-Готово.

-Да можех да го свърша и сама.

-Не мисля,че ще можеш да стигнеш носа си.

-С език не,но със салфетка да.

-Ти няма ли да направиш същото?

-Не. Да не си бебе?

-Хайде де.(бутна я)

-Не.

-Моля.(и я погледна с големите си кафеви очи)

-Оф,ела.

Той се приближи и затвори очи.Но не усещаше нежните устни или малкия й език,а грапавата хартия.Докато се усети Ива беше приключила с него.Той се нацупи и застана в края на дивана.

-Какво ти става?

-Нищо.

Изправи се все така нацупен и отиде до големия прозорец,който имаше гледка към града.След минута-две Ива го прегърна откъм гърба и му подаде чаша с вино. Джонгхьон се усмихна и я пое.Отпи малко като продължаваше да гледа навън.

-За какво си мислиш?(реши да попита Ива)

-Колко хубаво си прекарваме и се надявам да имаме повече такива вечери.

-Колко си сладък.(прегърна го по-силно)

-Сериозен съм.Искам да сме повече време заедно.

-Ако го имахеме сигурно щеше да ни омръзне и щяхме да скъсаме.

-Не нямаше.Ако не беше СМ може би ...

-Щеше да си сега с нея.

-Не щяхме да сме заедно,но нямаше да е за толкова дълго.

(засмя се тихо)-Значи още година и всичко ще свърши.

-Напротив,сега съм по-сериозен и по-зрял.Ще направя всичко,за да сме заедно.

-Добре да не съсипваме ноща.(усмихна му се)

-Обещавам.(обърна се към нея и я целуна нежно)

-Леле...когато човек ти даде чаша с вино се променяш коренно.

(забил поглед в земята се усмихна накриво,след това вдигна глава и отметна бритона си)-Мислиш ли?

-Сега какво следва в програмата?

(Измъкна се от прегръдката като се разтегна,а след това върна погледа си към нея)-Филми.

-Страшни,нали.

-Иначе няма да е интересно.

През целия филм Ива беше залепена за Джонгхьон.Даже на някой сцени или забиваше нокти или скриваше глава в бицепса му.За него това него това не беше проблем,защото Ива не обичаше дългите нокти.След филма тя трепереше.

-Май филма беше в повече.

-Какво?А... не ...спокойно.

-Вече е прекалено късно,за да се прибираш, а и ще умреш от страх,а и не си спомням къде сложих ключа.

-Ам ... добре.

-Спокойно.Това не е реално.А и аз съм тук.

-Добре.

-Иве(приближи се към нея) искаш ли ... (сега лицата им бяха на сантиметри разтоние) да правим телефони клопки?

-Какво?

-Хайде ще е забавно.Хайде хайде.

Взе телефона и първият,който видя беше Унюк.:

-Ал...ло(каза сънено)

-Здравейте.(каза с преправен глас)Искам да ви кажа,че се обаждаме от полицията.Прибрахме колата ви.

-Моля?Та аз не съм я карал от два дена.

-Няма значение.Вдигната е.

-Моля?Аве защо сега ми го казвате?

-Защото сега решихме.Ало...(беше затворил)

-Това беше скучно я пробвай с Калина.(подаде телефона)

-Ало.

-Извинете да не ви прекъсвам?

-Не.Кажете.

-Моля изслушайте това обаждане и изпълнете нужното иначе ще ви се случи нещо опасно.

-Моля?

-Трябва да вземете нож,да излезете навън с него и да започнете да виката ,,Дух ела.“ И нетрябва да спирате така до сутринта.В противен случай ще се появи духа и ще ви убие.

-Какво?Аве я се разкарайте.(и затвори телефона)

-Май не се получи.

-Спокойно.

Изведнъж телефона звънна от непознат номер.Ива вдигна:

-Ало...

Но отсреща се чуваше само тишина.

-Ало...

И изведнъж се чу срашна музика и писък.Ива изкрещя и изпусна телефона. Джонгхьон също се стресна,но го вдигна.Бяха затворили.

-Какво беше това.

-Номер.

-Мислиш ли?

-Да с Унюк го правихме.Ето виждаш ли това е неговия номер.

-Ох добре.Оф стига с тея глупости и да си лягаме.

-Добре.Ти ще си в спалнята,а аз на дивана.

След има-няма 15 минути двамата се оправиха и си легнаха,но Ива не можа да заспи. Леглото беше удобно и завивките бяха топли,но като знаеше,че любовта й спи в другата стая настръхваше,а и ароматът му се носеше навсякъде из стаята.Не можеше да заспи и затова стана и реши да направи нещо, в което винаги е била добра.Погледна гардероба.Тя беше моден дизайнер,а Джонгхьон се обличаше много добре,но никога не му беше ровела в дрехите.Затова светна нощната лампа и реши да изпълни една тайна мисия.Отвори внимателно вратата на гардероба.На лявата врата бяха закачени коланите му,а на дясната имаше няколко дрехи.

-Сигурно тези ще облече утре.(прошепна си)

В лявата част имаше ризи и сака, а в дясната бяха останалите му дрехи.Извади една от ризите.Той беше облечен с нея,когато се запознаха.Тогава носеше черни дънки,беше си навил ръкавите на ризата и беше сложил изискан часовник и за красота беше сложил едно сако. Беше много красив и когато се усмихна настрани краката й се подкосиха.След като се здрависаха той мина покрай нея и усети приятният му аромат.Същият този аромат се носеше сега и от ризата му.Ива настръхна,усмихна се леко и прибра на мястото й.

-Май съм ти направил голямо впечатление с тази риза.

Ива се обърна и забеляза Джонгхьон да се подпира на шкафа.Светлината беше лека,но забеляза усмивката му.

-Ти не спиш ли?(попита Ива)

-Не можах и реших да надникна докато спиш,но те заварих да ми ровиш в нещата ми.

-Извинявай.(Ива затвори гардероба)

(Джонгхьон се засмя)-Няма нищо.Все пак ме предопредиха,че това ти е навик.(започна да се приближава към нея)

Ива сведе глава,защото се получи малко неудобно. Джонгхьон се беше приближил достатъчно.Отмести един кичур от лицето й. След това ръката му се спусна до брадичката й и леко я повдигна.Забеляза,че Ива се беше зачервила леко и това го накара да се усмихне още повече. Наведе се и я целуна нежно.След това се изправи и за минути двамата се изгубиха в очите си.Накрая Ива се повдигна на пръсти и го целуна. Джонгхьон и отвърна страсно.След като се отделиха един от друг. Джонгхьон попита:

-Може ли да остана при теб?Просто не знам кога друг път ще ми се отдаде възможност да съм толкова близо до теб.

-Добре.Но ... може ли да ми дадеш нещо, с което да се преоблека,защото ми е малко страно да спа с тези дрехи.

(Джонгхьон се усмихна первезно)-Ще ти дам ризата.

-Защо точно нея?

-Много си я харесваш.Ето.(Ива го гледаше накриво)Какво? Да не искаш аз да те преоблека?

-Няма нужда.(взе ризата)Няма ли да излезеш?

-Не искам да пропусна гледката.

- Джонгхьон.(повоши тон)

(засмя се)-Само се шегувах.Излизам.

Докато я чакаше му се прииска да погледне,но не посмя.

-Добре,влизай.

Когато влезе едва си задържа устата затворена.Тази риза на него му седеше добре,но на Ива и седеше перфектно.Толкова му се искаше да я разсъблече,но така изглеждаше още по сладко и невино от обикновеното и слава богу си разкара тези первезни мисли от главата.

-Изглеждаш много сладко.

-А аз защо не мисля така?

-Незнам.

-Первезник.Да бях си останала с другите дрехи.

-Да,но не го направи.Хайде да си лягаме.

Ива легна накрая на леглото нацупена. Джонгхьон се усмихна и си я придърпа към себе си,а тя се гушна в него.Той започна да я гали по косата и накрая запя тихо:

Колкото по-близо е сърцето ми до теб,

Толкова по-прекрасен е светът.

Ако и ти усещаш това вълнение,

тогава, ще останеш ли още мъничко?

Любовта ни ще те кара винаги да се усмихваш.

Прекрасната ти усмивка озарява цялото ми същество.

Любовта ни ще те кара винаги да се усмихваш.

Сега ми подай ръка и хвани моята.

Остани до мен, погледни ме. 

Ще се доближа до теб, малко по малко. Остани до мен, погледни ме. Искам да съм по-близо до теб. Остани до мен, пази ме. Искам да съм най-добрият в твоите очи.

-Stand by me.

-Да.Хубава ли е?(продължаваше да гали косата й)

-Много.Особено в сериала.

-Да,но май Оню пее повече.

-Е сега.

Джонгхьон спря да я гали.Обърна се към нея и започна да оглежда вляка частица от лицето й.Където се налагаше отместваше нежно меката й коса.Сега се намираха на сантиметри разтояние като отново се бяха изгубили в очите си. Накрая Джонгхьон не издържа и я целуна нежно.Отдели се едва с милиметри от устните й, колкото да види очите й.После усети Ива да обгръща с ръцете си врата му и да го притиска колкото се може по-близо към нея. Джонгхьон й отвръщаше страстно като леко спусна ръцете си по талията й.Ива отпусна хватката си и започна да разучава гърбът му. Фанелата му й пречеше, затова реши да я отстрани. Джонгхьон усети накъде отиват нещата и затова започна бавно да надига ризата. Той се отдели от нея и започна да минава по местата,от където беше минал с ръцете си преди малко. От тези ласки Ива издаде тих стон и настръхна. Джонгхьон се усмихна,но продължи до врата й като остави няколко смучки по корема й.Ива не спираше да издава тихи стонове.Той стигна до врата й, а след това до устните й.След поредната страстна целувка, те се отлепиха един от друг,за да си поемат въздух. Джонгхьон беше останал само по дънки,а Ива само по бельо.Той се изправи и разкопча колана,а след това и дънките си.След това я хвана през кръста и я изправи на колене. Джонгхьон започна да целува слепоочията й, а след това носа,челото и бузите.В това време разкопча сутиена и смъкна гащичките й.От лицето й се спусна към врата,а после към ключицата. Едната презрамка я махна със зъби,а другата с леките си докосвания.В това време Ива спусна ръка през стегнатия му корем до боксерките.Леко докосна подутината му,от което той издаде тих стон. Джонгхьон нежно я спусна надолу и се оказаха в старото полужение.Започна да целува врата й,с едната ръка минаваше по талията й,а с другата отвори чекмеджето и изкара един презерватив.Ива го хвана за брадичката и го придърпа до устните си.Докато се целуваха Джонгхьон отвори пакетчето и го сложи до върха на пениса си.След това усети ръката на Ива да хваща презерватива и да му го слага по дължината.Това плавно действие го накара да издаде лек стон.След това двамата се отделиха, за да си поемат въздух и тогава Джонгхьон промълви:

-Говова ли си?

-Да.(погледна го в очите)

-Ще бъда колкото се може по-нежен.

- Джонгхьон ...

-Какво?

-На теб ... за ...

-Ти си първата и единствеата,с която бих желал да го направя.

След,което Джонгхьон сложи коляното си между краката й,за да си направи вход.След,което се намести и започна бавно да влиза в нея.Ива стисна чаршафите и издаде силен стон. Джонгхьон продължи да навлиза като се стараеше да е по-нежно.Стоновете на Ива се увеличиха и накрая гърбът и се изви.Той изчака докато тя свикнеше с размера му и после започна да се движи бавно. И двамата издаваха стонове и дишаха тежко. В началото ги болеше,но след това свикнаха.Ива намали стоновете и те вече не бяха пискливи,а дълбоки.Той прие това за знак да забърза темпото.В един момент Ива започна да по-силен,а след това по-слаб.За него беше лесно да намери онова местенце,от което Ива се побъркваше.Те двамата издаваха сякаш в такт стоновете си и накрая свършиха. Джонгхьон се отдели от нея и легна настрани. И двамата дишаха тежко,но се наслаждаваха.Накрая той придърпа Ива към себе си и двамата заспаха сгушени един в друг.