Страници

вторник, 8 октомври 2013 г.

Код ,,Червено"! 8eп.

Беше тъмно.Само няколко свещи и газови лампи светеха. Паладините бяха насядали по столовете.
-Днес кой трябва да наблюдава?-прекъсна тишината Сийон.
Всички се обърнаха към Хюна.
-Добре.-стана от стола си и излезе навън.
В този момент се чу блъскане и крещене от съседната стая:
-Мамка му. Беклхюн няма ли да се обади.-крещеше Минхо.

-Не се ядосвай.-провикна се Шумин.
-Добре,че не съм вътре. Откачалка.-из мрънка Хюна и се облегна на вратата.

Тя започна да оглежда околността. Изведнъж нещо и привлече погледа. Хюна веднага изкара кинжала си и тръгна напред.От нищо и се нахвърли Кристал.Двете започнаха да се бият.Двете се завъртяха и отидоха по-близо до дърветата.
-Тъпа ли си?-провикна се Тао-Стой далеч или ще те прострелят.
Докато се осъзнае,Хюна беше простреляна в главата.Кристал стана и погледна Ивон.
-Можеше да го направиш по-бързо.
-Съжалявам,но Алекс и Кийра са по стрелянето с лъкове.Аз си падам по пистолетите.-и изкара своя.
-Идеята беше да не вдигаме шум.-напомни й Кристал.
-И не се получи.-дойде при тях Унюк.
-Да влизаме.-каза Джонг.
-Ние наистина сме идиоти.-из мрънка си Унюк.
-Бъди оптимист.-удари го по рамото Ивон.
Всички се отправиха към изоставеният склад. Ивон удари вратата с гръм и трясък.Веднага се опита да й се нахвърли Лухан,но Сехун му попречи.
 
Всички влязоха вътре,като оставиха двамата да се бият навън.
-Не е ли малко нахално да идвате в дома ни без разрешение?-посрещна ги Минхо.
-И вие ни развалихте вечерта като ни нападнахте,така че не се оплаквай.-отговори му Ивон.
-Какво искате?-попита Юна.
-Противоотровата.-каза Таемин.
-Няма да стане.-изсъска Минзи.
-Да видим това.-обади се Джонг.
-Нападайте.-извика Минхо.
***
Джонг тръгна напред и започна да се бие с Сийон.
-Значи ти тъпака,който се представя за вампир.

-Сийон изсъска насреща му-Да видим колко те бива.
Сийон се нахвърли на Блинг. Двамата започнаха да се бият с юмруци и крака. Блинг беше по-бърз и това пречеше на противника му.Изведнъж някой удари Джонг със стол.Той падна и се опита да не се подаде на болката. В този момент Химчан вдигна копие над главата му. Джонг усети това и го повали като се завъртя и го удари в корема.Взе копието и го хвърли срещу Сийон.В последния момент го отблъсна и това рани леко рамото му. Джонг започна да го удря,но Сийон не се отказваше.
***
Таемин отиде към Минзи.
-Моля те дай ми противоотровата.
-Майната ти.

Тя хвърли един стол към него. Таемин го отблъсна с лекота и застана зад нея.
-Да опитаме пак.Къде е противоотровата.
-По-скоро ме убий.-извика тя.
В този момент Кристал рани с един кинжал рамото й.
-Това няма да е трудно.-усмихна й се тя.
-Няма да ви кажа.-продължаваше да упорства Минзи.
-Защо не искаш да е по-лесния начин?-из мрънка Тае.
Тогава Минзи изкара кинжалите си и заби единият в рамото на Тае. Той падна на земята и се опитваше да пребори болката.
-Ще последваш вещицата,само че ти ще умреш много по-бързо.
Минзи забрави за Кристал.Тя взе кинжала й и го заби в раненото рамо.След това я блъсна в секцията зад нея. Минзи припадна на земята.Кристал отиде при Таемин.
-Добре ли си?
-Как ще вземем противоотровата?-простена той.

Тогава Кристал видя как Минзи вади едно шишенце,което беше направено като колие и започна да пие от него противоотровата.Кристал веднага взе шишенцето.Беше достатъчно за Таемин и Сули.
-Не знаеш колко трябва да изпият.Може да се отровят.-каза Минзи.
-Виждам колко ти изпи и да ти кажа имам време да видя,дали това количество ще подейства.
Кристал отиде и даде същото количество и на Таемин. Тя наблюдаваше и двамата.
 
***
Минхо се опита да се измъкне,но Унюк му попречи.
-Къде си мислиш,че отиваш?
-Значи така...щом Джей го няма ти го заместваш.
-Ти причини толкова проблеми и продължаваш.-извика срещу него Унюк.
-Просто исках да бъда като брат си,но не ние не сме чистокръвни и той трябва да е магьосника.
-Слушай,ако искаше хубав живот щеше да го постигнеш,но не ти трябва да си отмъщаваш на Джей. Ами .. май ще трябва да те убия.
-Пробвай се.
Минхо извади меча си и тръгна към Унюк.
 
 Хюки използва бързината си и лесно отбягваше атаките.
 
Унюк използваше времето да намери нещо,с което да отвърне. Използва паднали дървета.Първите три меча на Минхо ги разсече без проблем.След това Унюк взе желязо.Двамата започнаха да нападат и да парират.И двамата се нараниха,но не много сериозно.Накрая Минхо се ядоса и махна горницата. Унюк се усмихна на глупостта му.Сложи желязото на камината и започна да се бие с юмруци.Успя да накара Минхо да изпусне меча си.В момента,в който той си го търсеше,Унюк взе нажеженото желязо го удари в гърба. Минхо извика от болка.Желязото беше се нажежило цялото и изгори ръцете на Хюки. Тогава Минхо го удари и взе меча си.Посегна да го удари,но тогава IU му се изпречи на пътя.
-Моля ти се не го убивай.-плачеше.
-Ти си луда.Искаш да обичаш един вампир.-изкрещя бесен срещу нея Минхо.
-Да.-тя започна да плаче още повече.
-Той не дава и пет пари за теб.-каза й Минхо.
-Да,но с магиите ми ще ме заобича.
Тогава Унюк хвана парче дълго стъкло и го опря в гушата на IU.
-Съжалявам,но не искам да съм ничия кукла.
Тъкмо да замахне да я убие и тя го целуна. Унюк много се изненада.Изведнъж усети как тя хваща стъклото и се самоубива сама.И двамата бяха шашнати,но Унюк първи се отърси от транса и удари Минхо с камък по главата и той припадна.
***
Ивон влезе в една от стаите.Видя бюро и реши да започне да го претърсва.
-Все нещо ще намеря.-измърмори си тя.
Тогава усети някой зад себе си. Ивон се обърна и насочи пистолета си срещу него.Той излезе на светлина и Ивон свали оръжието си шашната.
-Какво?-изненада се Тао.

-Кръв си ти бе?-извика срещу него Ивон.
-Върколак.-изръмжа Тао.
-Добре .. Сехун,Лей и Кай са красавци,най-вече Кай,но и те са върколаци...-започна да си разсъждава на глас-ама толкова грозни ли сте,когато се преобразите.
-Аз не съм преобразен.-опитваше се да задържи гнева си.
-Ужас...ама може ли да има толкова грозно същество.Може би като се преобразиш да си привлекателен.
Това преля чашата на Тао и той се преобрази и застана готов за битка.
-Не.Явно ти си грозен по произход.-каза Ивон.

Тъкмо Тао да й се нахвърли и Сохюн падна на земята в безсъзнание.Дейна влезе в стаята.
-Да не прекъсвам нещо?-попита тя Ивон.
-Ела да видиш кръв грозник е тоя.-каза й Ивон.
Тогава Тао нападна. Ивон започна да стреля,но не успя да улучи.
-Ще ме убиеш.-извика й Дейна.
-Скрий се.-отговори й Ивон.
Тогава Тао скочи да напада Дейна.Тя изкара пръчката си,по която течеше ток,и го удари.Двамата започнаха да се бият.
-Дам...бийте се.Спокойно,аз ще си намеря друг противник.-каза Ивон.

***
Ивон се обърна и видя стълба на горе.Реши да види какво има там.Когато се изкачи видя,че това е покрива.
-Пак се срещаме.
Тя чу познат глас и се обърна на дясно.Видя там да седи Т.О.П.
-Ти ли бе?
-Май пак ще премерваме сили,само че тоя път не бъди толкова лесна.-каза й той с усмивка.
-Тоя път ще те изненадам.
Ивон изкара пистолета си й го простреля в рамото.Тръгна към него и започна да се бие.Няколко пъти удари раненото му рамо и Т.О.П. ревеше от болка.Накрая той падна в краката й.Тя го простреля в дясното бедро.
-Май ти си лесният.-усмихна му се Ивон.
-Мислиш ли?
Т.О.П. изкара едно малко устройство и натисна едно копче.Един безшумен куршум я постреля в ребрата. Ивон извика от болка и падна на земята. Т.О.П. се изправи ухилен до уши.
-Тао беше на покрива,когато ви видя.Аз бях също тук и знаех,че някой ще се качи тук,затова сложих едно от любимите ми оръжия.И сега ще те убия без проблем.
-Да,ако не бях аз тук.
Т.О.П. се обърна и видя Джонг бесен. Ивон се надигна и погледна също към него.Блузата му беще леко разкъсана.Косата му беше рошава,а по врата му се стичаше кръв. Блинг тръгна към него Т.О.П. посегна към пистолета си,но Блинг се оказа по-бърз.Започна да го удря.За нула време Т.О.П. беше пребит и разкървавен,къде и с някоя друга счупена кост. Ивон се беше отръпнала от бойното поле.Тя беше доловила нещо странно в Блинг. Не беше идиота,с който спореше.Тогава видя нещо,което по-добре да не беше виждала. Джонгхюн вдигна Т.О.П. и го захапа за врата.В началото Ивон помисли,че той ще пие от кръвта му,но той разкъса вените му. Блинг стана целият в кръв,а Т.О.П. падна мъртъв до него. Ивон изпищя и тръгна надолу.Опитваше се да бяга,но много я болеше. Изведнъж срещу нея се появи друг от враговете. Ивон посегна към пистолета си,но явно от шока си беше го забравила горе.
-Да не си се изгубила?
-Кой си ти?
-Казвам се Кюхюн.

Той излезе на светлина.Беше висок и тънък.Не беше мускулест и едва ли щеше да представлява заплаха,ако не беше ранена.Изведнъж той изкара електрошокова пръчка. Ивон се опита да избяга,но той я удари.Тя извика от болка и падна на земята. Кюхен се усмихна и застана над нея.Започна да я целува по врата.В същото време разкъса част от дрехите й,но достатъчно,за да усети студените му ръце.Опита се да вика,но той и запуши устата.Тя започна да плаче и единственото,което виждаше беше усмивката на Кюхен. Изведнъж той се махна от нея.Обърна се и видя Унюк да го удря.Тя се изправи и видя,че Блинг беше в началото на коридора и беше потресен от гледката.Веднага дойде и я прегърна.На нея и хареса да усеща топлото му тяло,но след това забеляза кръвта му и се опита да го отблъсне. Унюк също дойде и й даде коженото си яке.
-Изведи я на сигурно място.-каза му Унюк.
-Добре.-кимна Блинг и я вдигна.
***
-Лухан опомни се!-извика му Сехун.
-Не знам от къде ме познаваш,но си се припознал,пич.
-Това не си ти!-извика отново Сехун.
Тогава се появиха Джунсу и Текьон и го повалиха. Сехун се обърна и видя Джей Парк,Алекс,Кай,Кийра и още един да идват към него.
-Трябва да му помогнем.-каза им Сехун.
-Не! Трябва да се измъкваме всички,преди ченгетата да са дошли и без това ще си имате проблеми.-каза непознатият.
-Добре Крис. Знаем.-каза Джей.
-Влизаме й ги изкарваме. Текйон докарай микробуса и бъди в готовност.-каза Кийра.-Сехун,не можем да направим нищо за Лухан. Поне не сега.Той не е в плана ни.Отиди и помогни на Текьон.
Сехун погледна към Лухан за последно и тръгна.Тъкмо да влезе Кийра и видя как Джонг носи Ивон.
-Какво е станало?-паникьоса се.
-Доста.-отговори й Джонг.
-Аз ще се погрижа.-каза Алекс.
-Изведете всички и да тръгваме.-каза Кийра на Джей.
-Добре.-кимна й той.
***
Джунсу,Крис и Джей влязоха.
-Как ще ги измъкнем?-попита Крис.
-Първо да помогнем на тези,които се бият и може да мернем някой по пътя и ще им съобщим.
-Добре.-кимна Джунсу и тръгна напред.
-Аз видях една битка.-каза Крис и тръгна.
-Както и аз.-усмихна се Джей.
***
Джей Парк отиде при Лей.Той се биеше с един върколак и някакъв който размахваше боздуган.Този с оръжието изглеждаше доста ранен,но не и върколака. Джей го блъсна.
-Лей погрижи се за другия.
-За Кангин?Тоя не го ли повалих.
-Действай.
Джей извади меча си.
-Нов играч?
-Да пес такъв.-каза Дже.
-Така ли наричаш приятелите си?
-Като ме ядосат.-дигна рамене Джей.
Двамата започнаха да се нападат,но битката свърши бързо. Джей беше в форма,а и върколака беше изморен.Рани го в рамото и крака и вече умората си свърши работата. Джей се обърда да помага на Лей,но и той беше приключил.
-Леле много лесно победи Шумин.-изненада се Лей.
-Защото не съм изморен.-каза Джей.-Слушай,намери който можеш и излизайте навън.Отстъпваме.
-Та ние ги победихме.-усмихна се Лей.
-Действай.-каза сериозно Джей.
-Добре.
Джей Парк продължи напред.Видя Кристал и Таемин.
-Какво правите?Взехте ли противоотровата?-попита ги Джей.
-Да,но не знаем колко да използваме.-каза Кристал.-Таемин също го отровиха и му дадох малко,но още не се е излекувал напълно.
-Бях ранен по-зле от Сули и не можех да се движа.Вече мога.-каза Таемин.
-Добре,хайде тръгвай те.-каза Джей.
-Ами ти?-появи се Кай.
-Помогни им,а аз ще претърся наоколо.-каза Джей.
-Добре.-кимна Кай и хвана Таемин от едната страна.
Джей продължи и намери Дейна да се бие с друг върколак,а Унюк претърсваше някакво бюро.
-Отстъпление.Веднага.-извика им Джей.
Той метна меча си и удари върколака.Дейна тръгна да бяга,а Унюк взе меча му.
-Бягай.-каза му Джей.
Тогава тримата чуха нещо.
***
Крис видя едно момиче да се бие с доста едър мъж.Някакво момиче лежеше близо до тях.Той отиде и й помогна.Тя беше доста изненадана и премига няколко пъти.
-На твоя страна съм.-каза й и удари мъжа.-Изведи вещицата.
-Тя не е една от нас.-каза тя.-И се казвам Виктория.
-Тогава Вики.Да тръгваме.-хвана я за ръката.
-Никъде няма да тръгвате.-каза мъжа.
-Шиндонг,млъквай и тя направи магия и му лепна една голяма буца пръст.
-Да тръгваме.-кимна й Крис.-Аз се казвам Крис.
-Приятно ми е.
Тогава чуха нещо.
***
Джунсу вървеше напред и се надяваше да види някой от приятелите си.Изведнъж се озова в една малко стая.Пред него имаше нещо като сейф,но отброяваше.
-Бомба.-каза тихо Джунсу.
Обърна се да побегне,но тогава Минхо го промуши с меча си.Той се усмихна и тръгна да бяга.Джунсу притисна раната си,но усети как отрова се разпростира из тялото му.Падна обездвижен на земята.Видя,че на приятелите му остава по-малко от 5 минути да се измъкнат,затова той изкрещя:
-Бомба!Бягайте!Всеки момент ще гръмне!
Джей,Унюк,Дейна,Крис и Виктория го чуха и се затичаха към изхода.Тогава Кай,Таемин и Кристал излязоха. Кийра също чу това и веднага им каза да влизат в микробуса.Всички влязоха и тогава петимата останали се появиха. Крис седна отзад,а Джей и Кийра седнаха от пред.
-Чакай те.-каза Текьон.-Джунсу го няма!
-Нямаме време.-каза Джей.
-Той се жертва.-кимна Кийра.
Текьон сдържа сълзите си и даде газ.










вторник, 1 октомври 2013 г.

Код ,,Червено"! 6eп.

Кийра и Алекс висяха в библиотеката и Джесика им помагаше,с каквото можеше.
 
 
Джей Парк обикаляше из базата и си говореше с най-вече Крис и Йесунг. Опитваше се да помогне, с каквото може и да открият каквото могат за Паладините. Разбраха,че Паладините са 18,но някои от тях са безполезни.Вече бяха минали два дена така и те не откриваха нищо по въпроса. Джей беше изпробвал какви ли не отвари и магии,но нищо не помагаше.Алекс и Кийра бяха прочели важните лечебни книги,но нищо
 
***
 
Сули с всеки изминал час ставаше все по-зле и по-зле.
 
 
Таемин се изнервяше,че не може да й помогне.Никой не можеше да помоли на Сули. Тя се мъчеше,но си оставаше оптимист. Джонгхюн и Ивон се изнервяха,че са безсилни.
-Джей трябваше вече да се е обадил и да ни каже нещо.-каза Джонг.
-Явно лидера ви не струва.-обади се Ивон от кухнята.
-Ами Кийра и Алекс...май и те нищо не са открили.-отвърна й ядосано Джонг.
Тъкмо Ивон да му отговори и Таемин тръшна вратата и се разкрещя.




 
-Не може да седим тук и да не правим абсолютно нищо.Трябва да помогнем на Сули.
-Слушай Тае.-Джонг отиде и постави едната си ръка на рамото му-и ние искаме да й помогнем,но докато от Корените не ни се обадят сме безсилни.
-Трябва да направим нещо.-отблъсна ръката му.
-Какво например?-обади се Ивон-Предложи нещо.
-Да отидем и да си вземем сами противоотровата.
-А случайно да знаеш къде е базата им.-подпря се Ивон на печката.
Таемин сведе глава и стисна юмруци.
-Тя е вещица,но ти не правиш нищо по въпроса.Седиш тук и пиеш алкохол.-извика Тае.
Ивон счупи току-що налятата чаша в земята.
-Слушай момченце...-приближи се до него-и на мен не ми е приятно да чакам,но нямам друг избор.Не ми казвай как да се държа с приятелките си,ясно.
-Ивон успокой се.-отиде при нея Дейна.
-Мислиш си,че като си седял при нея няколко дена и вече си й най-добрият приятел...-тя продължи.-Ти си едно нищо за нея.
Чашата на Таемин преля.Той хвана Ивон за яката.Ивон също.Дейна,Лей,Джонгхюн и Кристъл се им нахвърлиха да ги разтърват.
-Престанете.-простена Дейна.
-Пич,аде по-спокойно.-обади се Блинг.
-Сигурно не си спал от доста време и затова се чувстваш така.-добави Лей.
-Таемин не я слушай. Сули те избра.-каза Кристъл.
-Ти на чия страна си.-извика Ивон.
-На моята,защото знае,че съм прав.-обади се Таемин.
Ивон се опита да му се нахвърли,но Дейна и Лей веднага я дръпнаха настрани. Джонг и Кристъл повлякоха Таемин към кабинета на Джей.

 
***
 
Лей започна да събира парченцата от чашата.
-Какви ги вършиш?Ние сме им съюзници.-извика Дейна.
-Не видя ли как ми говореше?И искаш да си държа езика зад зъбите.-отвърна й със същият тон Ивон.
-Кийра би ли направила такова нещо?Тя преглътна гордостта си и ни доведе тук.Успокой се и се вземи в ръце.
-Как искаш да стане това?-извика й Ивон и започна да плаче.-Сули умира,а аз не мога да направя нищо.
-Недей да се обвиняваш.Случват се и такива неща.Нямаш си и на представа колко хора сме губили.-каза Лей.
-Ти пък какво знаеш?-попита го ядосано Ивон.
-Един от върколаците ни е от Паладините,а брат му е безполезен,защото няма сили.Загубихме и един боец,който също се присъедини към Паладините.
-И една от вещиците се присъедини.-каза му троснато Ивон.
-Да,но те двамата ги принудиха.-каза й Лей.
-Ивон не знаеш за тази история,а и е прекалено дълга и тежка за теб в момента.-каза със спокоен глас Дейна.
-О значи вие двамата вече се сприятелихте.Благодаря.-стана и отиде на терасата.
-Ивон...-Лей я спря.
-Остави я.Може и да се оправи.Хайде.
 
***
 


Ивон плачеше и си бършеше сълзите.
-Ето.
Тя се обърна на ляво и видя Джонг да и подава пакетче кърпички.
-Мерси.-тя го прие.
-Защо трябваше да избухваш така?-започна той.
-Недей моля ти се.Достатъчно ми беше от Дейна конското.-отряза го Ивон.
-Нали знаеш,че след това ще получиш наказание.-погледна я Джонг.
-Нито едно наказание не може да се сравни с болката,която изпитва Сули в момента.-отново й се насълзиха очите.
-Стегни се.Трябва да вардим Таемин!-заяви Блинг.
-Моля?
-Джей ни звъна докато успокоявахме Таемин в кабинета.Предполагат къде е скривалището им.-каза й сериозен Джонг.
-ТИ СИ МНОГО ТЪП.-извика му насреща Ивон.
-Моля?-не очакваше такава реакция.
-В момента сигурно се приготвя или вече е тръгнал.Трябваше да си при него бе малоумен.
-Боа е при него.-надвика я Джонг.
-БОА?!-извика в ухото му.
-Какво ти става бе?-викна й той.
-Боа е най-слабата тук. Таемин може най-лесно да я повали.
-Той не би направил такова нещо.
В този момент дойде Кристал.
-Боа е в безсъзнание.-каза задъхано тя.
Двамата изхвърчаха от терасата и отидоха в спалнята на Сули. Всички бяха там и се опитваха да я свестят.
-Ти си бил много тъп бе.-извика Ивон.
-Не сега.Трябва да го последваме.-каза Джонг.
-Леле хубаво,че ми каза, нямаше да се сетя сама.
-Аде без да иронизираш,а.-погледна я злобно.
-Таемин ... 
Всички погледнаха Сули.Тя се опи та да се изправи. Кристъл отиде и й помогна.
-Той каза,че ще намери противоотрова...-изкашля се-и излезе от прозореца.
Боа се събуди. Джонг отиде при нея.
-Добре ли си?Нарани ли те?Боли ли?-започна да я обсипва с въпроси.
-Да.Просто ме удари по главата.-каза му и се усмихна.
-Слава богу.-усмихна й се той.
-Лей,Сехун,Унюк,Дейна,Кристъл идвате с нас.-каза сериозно Ивон.
-Какво правиш?-погледна я Джонг.
-Върша си работата Ромео.-погледна го ядосано.-Кай отиваш в Корените и казваш какво е станало досега.Връщаш се при първа възможност.Тук може да им потрябва помощ.
-Добре.-всички кимнаха.
-Тръгваме.-каза Ивон.
-Внимавай.-каза Джонг и се изправи.-Всички ли знаете къде трябва да отидете?-попита сериозно.
-Аз не.-обърна се Ивон към него.
-Ти си с мен.Останалите тръгвайте.
Всички тръгнаха без повече въпроси.
-И как ще стане това?-попита Ивон
-Ето така.-отговори й Джонг.
Той отиде при нея.Преобрази се и обгърна кръста й с едната ръка и тръгнаха.
 
 

понеделник, 30 септември 2013 г.

Код ,,Червено"! 7eп.

Кай влезе в рибарския магазин.
-Здравейте.-усмихна се Юнхо.


-Кай от Демоните.-каза му сериозно.
Без повече въпроси Юнхо направи същото както с Юри,Текьон и Джун.К. Като стигнаха базата Кай веднага отиде при Крис.
-Трябва веднага да говоря с Джей и лидерите ви.
-Какво се е случило.-дойде Оню.

 
 
-Нещо сериозно ли е?-попита Крис.
 
 

-Кай ... –дойде Джей Парк-Kакво е станало?
-Таемин ... той ще нападне Паладините. Всички тръгнаха след него,а мен пратиха тук.-каза му Кай сериозно.
-Добра работа.-кимна му Дже-почини си и след това се върни.
-Добре.
Всички тръгнаха,а Кай не знаеше на къде да ходи.Някой го хвана за рамото.
-Кай .. какво правиш тук?-попита Кийра.
-Аз .. Таемин ще нападне Паладините. Пратиха ме тук,а останалите тръгнаха след него.
-Ужас.Е поне Джонг и Ивон свършиха нещо заедно.-усмихна се тя.
-Може би.-подобри му се настроението.
-Добре.Да отидем в ,,съдебната зала‘‘ и да видим какво ще измислят нашите велики умове.-каза Кийра и тръгна напред.
Оню,Лийтук,Джей,Кийра,Кай,Джунсу,Юри и Текйон влязоха в кабинета.
-Какво правят тези тук?-попита Лийтук.
 
 
-Те са част от отбора.-кимна Кийра.
-Какво ще правим?-смени темата Оню.
-Според мен трябва да тръгнем след Таемин.-каза Текйон.
-И вие ли?-повиши тон Лийтук.-Не разбирате ли,че това дете прецаква всичко.Прекалено импулсивно е.
-Успокой се.-каза Джей.-А и Унюк е там.Ще го спрат.
-Когато ти не си там,никой не се държи прилично. Унюк беше болен от ЛЮБОВ.-натърти Лийтук на последната дума.-Мислите ли,че ще можете да го спрат?
-Според мен трябва да отидем с тях.Ако стане битка поне ще имат подкрепление.Може да помогне това.-заяви Кийра.
-С какво да помогне?-попита Оню.
-Ще разберем дали там е базата им.Ще разберем колко са и може би ще убием някои.-каза Кийра.
-Това не е сигурно,а и може просто да ни причакват там.-каза Оню.
-Ако си мислиш,че ще седя тук и ще чакам приятелите ми да се обадят и да ми кажат новините просто грешиш.-каза Кийра и излезе.
Кай и Текйон я последваха.
-Аз съм на същото мнение.-заяви Джей.
-Само внимавайте.-каза Лийтук.
-Добре.-кимна Юри.
И останалите излязоха. Бекхюн влезе.
-Какво става?
-Не те засяга.-скастри го Лийтук и излезе.
-Не му обръщай внимание.-усмихна се Оню и излезе.
Джей Парк влезе в библиотеката.Алекс беше седнала на земята.
-Ние заминаваме.-каза той и я целуна по челото.
-Какво? И аз идвам.-изправи се.
-Не!Прекалено изморена си.Не си спала няколко дена като хората.Не си готова за битка.
-Напротив.-тръгна напред.
-Джей я спря.-Прекалено опасно е и няма да мога да те пазя.
-И преди теб съм се била.Мога да се пазя.-отдръпна се от него Алекс.
-Да,но не си била в такова състояние,а и ще ви трябват силите ми.-кимна Алекс.
-Джей въздъхна.-Стой или до Текйон или до мен.Не искам да вършиш глупости.
-Добре.-усмихна му се Алекс.
-Е гати реакцията.-из мрънка Джей Парк.
-Какво?-учуди се Алекс.
-Когато ме разубедиш и веднага усмивката е цъфнала на лицето ти.Това ти е първия и последен път.
Хвана я за ръката и тръгнаха напред.Алекс се усмихна,но продължи с него.Когато излязоха той я пусна.Взеха оръжия и тръгнаха.


 
***
 
Таемин препускаше напред.Не се интересуваше къде отива.Знаеше как изглежда сградата и малко му оставаше да я стигне.Изведнъж някой му попречи пътя.
-Таемин ... 
-Джонгхюн.-той се шокира.
Джонг не се виждаше,защото беше в сянка. Таемин единствено виждаше очертанията му.
-Дръпни се.-изръмжа той.
-Няма.Нямаме заповед да нападане.
-Но Сули умира.Аз .. не мога да го допусна.
-Заслепен си от нея.Съвземи се.Сигурно и тя е искала да те спре.-извика Джонг.
-Ако не се дръпнеш нямам друг избор.-Таемин се подготви за атака.
-Щом искаш по трудния начин,но ще трябва да се биеш с още 6.
След като каза това,Таемин видя как си отваря очите и видя червените му очи.
-Хайде Таемин. Да не го правим трудно.-появи се от дясно Унюк.
-Така ще е по-добре за всички,все пак всичките сме демони.-каза Сехун,който беше в ляво от него.
-Моля те Таемин. Тази битка ще е по-жестока от тренировките ни.-обади се отзад Лей.
Таемин беше обграден. Усети,че три вещици са на три дървета и те са направили малък кръг.
-Не мога да повярвам,че ще използвате сила срещу мен.-из мрънка Таемин.
-Нямаме друг избор.Такива са правилата.-каза Джонг.
-Очаквах го от Сехун и Унюк,но никога от теб Джон или Лей.-каза Таемин.
-Съжалявам.-усети се тъга в гласа му.-Но и ти винаги си се подчинявал.
-Тука излъга.-каза тихо Сехун.
-Ти на чия страна си.-извика Блинг.
-Това щеше да каже Кай.-обади се Лей.
-Прави сте.-кимна Унюк.-А и Таемин и ти никога не сте били послушни.
-Благодаря ти Унюк. Много ни помогна във вразумяването на Таемин.-каза с ирония Блигн.
-Ти си идиот,а се опитваш да вразумяваш приятеля си.-извика Ивон.
-Я мълчи там,жено.-извика Блинг.
-Моля?-учуди се Ивон.
-Абе ние не трябва ли да се бием?-попита Виктория.
-По отплеснаха се малко.-каза Кристал.
-Не е малко.-заяви Таемин.

-Таемин да не го правим по трудния начин.-каза Джонг.
-Трябва да я спася.-каза тъжно Тае.
-Хайде да се приберем и да измислим нещо.-предложи Вик.
-Не!-каза категорично Тае.
-Тогава няма да имам друг избор.-въздъхна Джонг.
-Може да се съюзим.Така ще ги победим.-погледна ги Тае.
-Кристъл отиде до него-Съгласна.
-Кристал...това,че е твоя сестра ... просто...-опита се да обясни Ивон.
-Моля ви се.-погледна ги мило Кристал.
-Не мога да не я защитя.-застана до тях Дейна.
-Дейна...-започна Лей.
Те двамата се спогледаха и Лей застана до Дейна.
-Щом ще се подкрепяме.-Джонг тръгна към Тае.





-С удоволствие ще ти сритам задника.-обади се Ивон.
-Джонг използва силите си и застана зад нея-Ти идваш с нас.
-Моля?-погледна го Ивон.
-Джонгхюн...-извика Унюк.
-Стига де.Може би ще спасим Сули.-повиши тон Ивон.
-Нека бъдем оптимисти.-каза Дейна.
-Каза го най-големият песимист.-обади се Ивон.
-Тая уста не я ли затваряш?-ядоса се Джонгхюн.
-Не тя не знае такова нещо.-отговори му Дейна.
-24 часа е отворена,даже докато спи.-усмихна се Кристал.
-Дам проветрява си я.-добави Викс.
-Абе ей.-сопна се Ивон.
Момчетата се засмяха и Ивон се изчерви.
-Хайде да тръгваме.-каза Таемин.
-Добре,среща там.-каза Джонг.
-Трябва да се движим заедно,защото...-Блинг прегърна Ивон през кръста и тръгна-може да е опасно.-каза Унюк.
-Те двамата са направо...-усмихна се Лей.
-Хайде да отиваме да спасим гаджето на Тае.-обади се Сехун.
-Кай щеше да каже:,,О господи,Сехун ти проговори.“-усмихна се Лей.
 
 


 
-Благодаря ти Лей.-Сехун го погледна и тръгна.
 
 

 
 
 
-Как може да мълчи и да е толкова сериозен?-из мрънка Тае.
-Намирам го за привлекателен.-каза Кристал.
 
 


 
-Хайде.-каза Лей.
,,Спокойно Сули. Определено ще намеря противоотровата.Ще те спася.‘‘-помисли си Таемин.

 

неделя, 22 септември 2013 г.

Код ,,Червено" 5еп.


Таемин остави Алекс и Сули сами.
-Това ще ми помогне ли?-попита Сули с губещ глас.
-Не.-отговори й тъжно Алекс-Но ще забави действието и може да спре болката.-кимна енергично Алекс.
Сули се усмихна.Алекс бавно започна да нанася крема,който беше направила преди малко. Сули изпищя от болка. Таемин мигновено влезе в стаята.Алекс само му кимна и започна да я превързва.Изведнъж Сули дръпна Алекс към себе си:
-Това ... заразно ли е?
-Не.Спокойно няма да се зарази.-тя се изправи-Сега ако ме извините трябва да отида при другите.
***

Алекс влезе в кабинета и завари всички седнали и замислени.
-Какво...-започна тя.
-Още не са се обадили от Корените,а вече е трябваше да са пристигнали.-каза Джей Парк.
 
 

***

Джунсу,Текьон и Юри намериха базата.От пред беше Юнхо.



-Момчета.-прегърна Текьон и Джун.К,Юнхо-Здравей Юри.-само й се усмихна
-От давна не сме се виждали.-каза Текьон.
-Дам.-кимна Джун.К.
-Имаме работа за вършене.-напомни й Юри.
-Вярно.-каза Текьон.
-След мен.-тръгна Юнхо.
Те влязоха в магазинче за риба. Юнхо отиде до една от стените и махна една въдица.Набра код и се отвори врата.Тръгнаха надолу по стълбите.Включиха се няколко лампи.Накрая стигнаха друга врата.Юнхо отново набра код.Пред тях се разкри малък коридор,където пазеше Чангмин. Той дигна глава от книгата си.
-Добре дошли.


 
-Мерси.-отговори набързо Юри.
-Както винаги ми отговаря кратко и точно.-усмихна й се Макс.
-Бързаме и вие знаете защо.
Чангмин кимна.Дръпна надолу ръчката до себе си и се появиха три врати.На тази в лято пишеше ,,Библиотека“В дясно вратата пишеше ,,Оръжия“,а тази зад Макс беше с надпис ,,Информационно табло“.
(Чангмин отвори вратата)-Очакват ви.
Юри влезе първа и останалите след нея. Чангмин остана на поста си.
-Мисля,че от там нататък ще се оправите.(каза Юнхо)Трябва да се връщам горе.
-Добре.(кимна Текьон)
-Като свършим ще дойдем да си поговорим.(потупа го по рамото)



***
Тримата се озоваха в огромна зала пълна с компютри. Крис и Йесунг се разхождаха наоколо и гледаха екраните и записваха от време на време информация в папките си.
 
 
-Здравейте.
 
Тримата се обърнаха към посока на гласа.Това беше Оню. Беше в костюм и се усмихваше.Юри подаде плика.Той го пое.
-Ще се опитаме да направим каквото можем,а сега си намерете място.-кимна Оню и тръгна.
-Не знам за теб Юри,но ние с Текйон ще отидем да видим Юнхо и Макс.-каза Джун.К.
-Добре.Аз отивам при Джесика.В библиотеката.-каза им Юри.
Тримата се разделиха.Те се видяха с приятелите си и си говореха за какво ли не.Накрая Бекхюн ги събра в един малък къбинент.
-Имаме лоша новина.-започна Оню.
-Не могат да разберат каква е тази отрова.Имат само предположения.-заяви Лийтук.
-И сега какво?-попита Юри.
-Джесика и Чен ще потърсят книгите,които могат да ни помогнат.Ще звънем на Кийра и Дже Парк.Те също могат да помогнат.-каза Оню.
-А ние какво да правим?-попита Текьон.
-Вие ще останете тук.Докато са нападали вас нападнаха и нас.Нуждаем се от повече хора и това ще сте вие.-каза Лийтук.
-Отказвам да се деля от групата.-заяви Юри.
-Имаме разрешението от Кийра,а и малко сближаване с другите няма да ти е излишно.-заяви Оню.
-Добре,с какво да помогнем?-попита Джунсу.
-Вие двамата отивате с Юнхо,а Юри е с Чангмин.-заяви Лийтук и двамата с Оню си тръгнаха.
Тримата нямаше какво да правят и ги последваха. Бекхюн остана сам.Набързо набра номер по телефона.
-Ало...не не знаят,от какво е отровата.Сега ще го пуснете ли?Но...добре.
Бекхюн затвори телефона и се върна към работата си да раздава информация.

*** 
 
 
 
 
 


Дже и Кийра се оправяха.Те вярваха на останалите,а и нямаше да се бавят много.Алекс влезе в кабинета.
-Кой ще командва от демоните?
-Унюк,но защо?-погледна я Дже.
-Защото аз отговарям за вещиците.-заяви гордо тя.
-Няма да предвиждате нищо,докато не се върнем знаеш това,нали.-усмихна й се.
-Да.-кимна тя.
Дже се приближи към нея.Започна да си играе с един от кичурите й. Няма ли да ти липсвам.
-Не.-излъга тя.
-Поне малко?-погали бузата й.
-Аз...
Вратата се отвори и Кийра влезе. Джей успя да се отдели от Алекс навреме.
-Вземаме Алекс.Тя много ще ни помогне.-заяви Кийра.
-Нямам претенции.Но кой ще командва?
-Ивон.
-Тогава и Джонг.
-Ще тръгваме ли?-прекъсна ги Алекс.
Кийра и Джей казаха последните си команди и тръгнаха с Алекс. Ивон много се зарадва като чу,че тя ще командва,но настроението веднага й се развали като чу за Джонг. Таемин много се ядоса.Според него това беше загуба на време,но никой не го слушаше.Той се върна в стаята бесен.
-Какво става?-попита Сули едва-едва.
-Джонг и Ивон командват.Алекс,Кийра и Дже отидоха в Корените.-отговори й най-просто.
-И защо си бесен?
-Защото е загуба на време.Направо да нападнем и да вземем противоотровата.
-Спокойно.Ще издържа до тогава.-и започна да кашля.
На Таемин му се сви сърцето,но нямаше какво да направи.Зави я и я целуна по челото. Сули през последните часове много спеше и на него това не му харесваше.